Радичков получил първия си инфаркт докато зачерквал текстове в своя пиеса заради цензурата

Снощи в Плевен се състоя премиерата на първите три тома от 12-томното академично издание на творчеството на големия, неподражаемия Йордан Радичков.

Те бяха представени от неговия син – Димитър Радичков.

Тритомникът „Събрани съченения” се издава с помощта на сдружение „Приятелите на Радичков”.  Идеята на академичното издание  е да бъде събрано цялото творчество на писателя. Подобно нещо е правено преди повече от 27 г. за творчеството на Пенчо Славейков.

„Академично издание се прави много трудно, тъй като в момента в България има само две жени, които знаят как да го направят”, обясни Димитър Радичков. Изданието е адресирано предимно към младото поколение, което не познава творчеството на писателя. За съжаление подобна съдба имат много от големите български автори , като Павел Вежинов, Ивайло Петров, Иван Радоев.

В томовете читателите ще могат да видят и сравнят първия и последния вариант на даден текст. Събрани са редки думи, използвани от Радичков. В неговите произведения изобилства от диалектни думи от северозападния край и те са в голяма степен непонятни за съвременната публика. Включени са и всички географски наименования, изпозвани в текстовете му.

По време на събирателската работа е открит първият вариант на пиесата „Суматоха” , непубликуван досега. Намерени са и около 50 ръкописни бележки за романа му „Неосветените дворове”.

„Като негов син, смятам за свое задължение да направя това академично издание. Министерството на културата отказа да го финансира, вероятно защото не представлява интерес за тях.  Затова смятам да го финансирам сам, защото всеки син е задължен да направи нещо подобно за баща си”, обяви Димитър Радичков.

Той припомни за особеното чувство, което баща му имал  към Плевен. То е породено от много близката му  връзка с актьора Григор Вачков. Един от най-хубавите текстове на Радичков – пиесата „Лазарица”, е написана специално за актьора, което се случва рядко. А директорът на Драматичния театър Илко Иларионов си спомни, че на плевенска сцена е поставена за първи път пиесата „Опит за летене”. Това е през далечната 1979 г. Иларионов грижливо пази програмата от това представление с посвещение от Радичков.

В акадамичното издание на събраните съчинения, текстовете на Радичков са подредени в хронологичен ред  на създаването им. „Така може да се проследи как тръгва  един неуверен писател, който понякога не знае как да борави с думите и лека-полека трупа опит и самоувереност, и се стига до граничната за българската литература книгата с разкази „Свирепо време”. След нея в българската литература навлизат съвсем различен език и герои”, цитира литературни критици Димитър Радичков.

Синът разказа любопитни случки, свързани с някои от текстовете на Радичков, който освен много приятели, е имал и много врагове. Основен негов опонент е  акад. Тодор Павлов, член на Политбюро на ЦК на БКП. „Този академик периодично излизаше с уводни статии в „Работническо дело”, в които заклеймяваше творчеството на баща ми. Спомням си, че след всяка такава статия у дома телефонът спираше да звъни. Та този акад. Павлов, когато празнува 80-годишнината си, специално покани баща ми на тържеството. Баща ми отиде със свито сърце, но академикът се изправил и пред всички обявил, че иска да се извини на един човек, когото е поканил на рождения си ден, но лично не се познават, и този човек е Йордан Радичков. Та този 80-годишен човек имал достойнството пред всички да признае грешката си”, разказа Димитър Радичков и с малко горчивина допълни, че такова нещо днес трудно може да се случи .

Горчив спомен за сина е жестоката цензура, с която баща му трябва да се справя. „Спомням се, че пиесата му „Образ и подобие” трябваше да излезе в списание „Съвременник”.  Един ден в къщи дойдоха едни другари с дълги,черни шлифери и казаха или ще паднат някои текстове от пиесата, или цялата редакция на списанието си отива. Тогава баща ми получи първия си инфаркт, докато сам задраскваше текстовете в пиесата. А в списанието тя излезе с празни редове, защото словослагателите не успяха да я наберат отново. Другарите се постараха да оберат списанието от РП-овете, но все пак то беше отпечатано”, спомня си синът.

Но цензурата не е  попречила на Йордан Радичков да бъде страшно привързан към страната си и до края на живота си да остане верен на левите си убеждения.

До месец се очаква да бъде готов и четвъртия том от академичното издание. А комплект от първите три тома вчера получиха директорът на Регионална библиотека „Христо Смирненски” и библиотеките на две големи плевенски училища. От книгите ще получат и всички читалищни библиотеки в града, обяви депутатът Румен Петков, с което се продължава традицията той и Васил Антонов, областен председател на БСП – Плевен да даряват книги за читалищни и училищни библиотеки в Плевен и облстта.