Днес църквата почита мъчениците Вяра, Надежда и Любов и майка им София

София живяла в Рим през втората половина на първия и в първите десетилетия на втория век. Благочестивата християнка оправдала напълно името си „София“, което значи „премъдрост“. И като съпруга, и като вдовица по-късно, тя водела благоразумен християнски живот, изпълнен с мир, чистота, кротост, покорност на Божията воля. Според възможностите си, тя вършела непрекъснато милостиня. Животът й бил низ от добри дела.

Благочестивата София имала три дъщери, които носели имената на най-главните християнски добродетели. Първата дъщеря се казвала Вяра, втората – Надежда, а най-малката – Любов. Останала вдовица, мъдрата майка посветила целия си живот да възпита християнски дъщерите си. Тя се стараела те да показват в живота си тия добродетели, по имената на които се наричали. С чистотата и благородството на живота си това семейство привлякло вниманието на мнозина в Рим. Слухът за него се разпространил из целия град. Достигнал до управителя на областта, Антиох. Той пожелал лично да види това бележито семейство. От разговора, който повел с майката и дъщерите, разбрал че те изповядват християнската вяра. Той съобщил това на тогавашния император Адриан. От двореца излязла заповед майката и дъщерите да бъдат доведени при императора. Пред императора София се държала кротко и спокойно, като заявила, че тя и дъщерите й са християнки.  Императорът наредил майката и дъщерите да бъдат изпратени при една знатна римлянка, на име Паладия, която непрекъснато да ги следи, докато дойде време отново да се явят на съд пред императора. София използвала времето да поучава дъщерите си. Тя им казала, че е дошло време за техния подвиг и съобразно прекрасните си имена да покажат твърда вяра, непоклатима надежда, нелицемерна любов.

Дъщерите слушали с умиление думите на своята мъдра майка и ги влагали дълбоко в сърцата си. Когато Адриан повикал християнките на съд и започнал да говори на дъщерите съблазнителни думи, те не се поддали и нито се побояли от заплахите му.

Имеператорът бил впечатлен от върдостта им и поискал да разбере на каква възраст са момичетата. Вяра била на 12 г., Надежда на 10 г., а Любов – на 9.

Като не могъл да ги склони да се откажат от вярата си, Адриан ги подложил на жестоки мъчения. Вяра била обезглавена с меч, Надежда била хвърлена в кипящ котел с масло и смола, но Спасителят я запазил невредима. Затова императорът издал заповед и тя да бъде посечена.

Най-малката сестра – Любов, била подложена на още по-жестоки мъчения и после хвърлена в горяща пещ, но девойката излязла от нея невредима. Последвали нови мъчения и после императорът издал заповед да бъде обезглавена.

София взела телата на трите си чеда и ги положила в скъп ковчег. Погребала ги с благодарност към Бога извън града, на висок хълм. Три дни прекарала при гроба на дъщерите си. Молела се, усърдно на Господа и плачела от радост. В такова състояние предала душата си на Спасителя, убедена, че отива при дъщерите си.

Християни погребали светата майка при нейните дъщери. Това станало в 126 година.

Христовата църква почита и света София за мъченица, понеже като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери.

Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.

На 17 септември православната църква почита паметта на четирите мъченици и се отдава почит на добродетелите, които ни крепят – вярата, надеждата, любовта и мъдростта. На този ден не се извършват някакви специални обреди. В много домове днес се месят пресни питки, които се  раздават с грозде или други плодове, за здраве, щастие и любов.

Имен ден днес празнуват София, Вяра, Вера, Верка, Надежда, Надя, Любов, Любомира, Любомир, Люба, Любо, Любчо, Любен