На 24 август 79 година изригва вулканът Везувий, разположен в Южна Италия. Той унищожава градовете Помпей и Херкулан, както и малкото селище Стабия. Вулканът с височина 1281 м, издигащ се над Неаполитанския залив, е активен от дълбока древност почти до наши дни. Последното му изригване е от 1944 г. Съвременни проучвания показват, че той е унищожил селища от каменната и бронзовата епоха. Между 79 и 1944 г. са регистрирани около 30 изригвания, от които 6 през XVIII век и 8 през XIX век.
Изригването от 79 г. е описано от Плиний Млади. Чичо му Плиний Стари по това време командва римската флота в Мизенум и когато планината започва да бълва дим, решава да провери какво става. Изригването на пепел, газ, камъни и лава продължава около 19 часа и през това време вулканът изхвърля около 4 кубически километра материал южно и югоизточно от кратера. Голяма част от хората, неуспели да избягат навреме, са били убити от отровните газове, други са били задушени от пепелта и изхвърлените камъни. Помпей е бил затрупан под 3 м земна маса, а Херкулан, който е по-близо до кратера – под 23. Смята се, че изригването е взело около 10 000 жертви. Двата града никога не са възстановени и постепенно потъват в забрава, за да бъдат открити чак през XVIII век.
Днес в полите на 1 281-метровия вулкан живеят 700 хиляди жители. Вулканичната почва е плодородна и населението няма намерение да напусне мястото. По склоновете растат лозя и местен сорт домати, от които местните печелят добре.
Много малко видими знаци напомнят за опасността. Везувий не бълва лава. Властите са се отказали от извършването на повсеместно преселение и днес се съсредоточават върху планирането на безпроблемна евакуация при евентуално изригване.
В наши дни Везувий е национален парк и природен резерват на ЮНЕСКО. Малцина обаче от близо 400 хиляди посетители, които изкачват планината до нейния връх и се вглеждат в дълбините на кратера й, остават за дълго са се насладят на по-дивата част от вулкана.