На 26 юли 811г във Върбишкия проход се е състояла героичната битка на български войски, водени от хан Крум, и войски на Византийската империя, при която византийският император Никифор І е убит.
В началото на 811 г. византийският император Никифор I Геник организира поход срещу Плиска, столицата на българските канове. Той е в отговор на действията на хан Крум, който с войската си завзема византийската крепост Сердика. Българският хан предприема дипломатически мерки, целящи мир, но Никифор отхвърля предложението му. Императорът лично повежда войската си през проходите на Стара планина и навлиза в българска територия на 20 юли. През следващите 3 дни Никифор достига и обсажда Плиска. Нашествието на византийския император е съпътствано с жестокост и произвол над местното население, което е подложено на клане.
Хан Крум прави нов опит за мир, за да спре по-нататъшни разорения на земите си. Но главозамаяният от успеха си Никифор, не искал и да чуе за мир.
Никифор, след като ограбил и разрушил Крумовата резиденция, потеглил обратно за Константинопол като победител. Докато византийският император бил зает с разорението и опустошението на Плиска, Крум мобилизирал всички налични сили и се подготвил за справедливо възмездие. Българите заградили входовете и изходите на планинските проходи с дървени укрепления и направили засеки в тесните места.
Когато Никифор научил, че пътят за отстъпление е отрязан и, виждайки зъберите на Върбишкия проход, започнал да се отчайва. На свитата си казал: „Дори да бяхме крилати, никой да не се надява, че ще избегне гибелта.“ Крум събрал войската си и през нощта срещу 26 юли 811 нападнал изплашените византийски войници.
В теснините на Върбишкия проход станало страшно клане. На разсъмване българите се нахвърлили върху палатката на Никифор, където той бил убит. В нощния бой освен императорът загинали много видни велможи и военачалници, много офицери и безбройно много войници. Летописецът Теофан отбелязва: „Цялата християнска красота загина!“. Ставракий, синът на Никифор, тежко ранен в гърба, едвам сполучил да избяга жив и в големи страдания достигнал до Одрин. След няколко седмици умира в Константинопол.
Поражението на император Никифор във Върбишкия проход закрепило българските позиции в района. Българският хан се прославил като победител над ромейския император. Битката била грандиозна военна и политическа победа, тъй като това е вторият византийски император, след Валент 400 год. по-рано, в цялата 1000-летна история на Византия, който пада в битка. Славната победа окуражава Крум, който започва да се приготвя за възвръщане предишното положение на България като първа сила в Европейския югоизток.