Европейско първенство по футбол – От Париж до … Париж

От утре Европа е футбол. Европейското първенство по футбол е най-значимото състезание на континентално ниво за националните отбори по футбол в Европа. Организира се от УЕФА и се провежда на всеки четири години – за първи път през 1960 г. под името Купа на европейските нации, като сегашното си име получава през 1968 г.

Идеята за провеждането му принадлежи на френския журналист Габриел Ано, а инициативата по осъществяването – на генералния секретар на Френската футболна федерация Анри Делоне. На конгреса на УЕФА в Стокхолм на 27 януари 1958 г. е взето решение (с 15 гласа „за“ и 13 „против“) за провеждането на турнир за Купата на европейските нации. Наградата за победителя е голяма сребърна амфора, носеща името на междувременно починалия Анри Делоне. Турнирът се провежда през 4 години между световните шампионати. Първите два турнира се играят по системата на отстраняване в преки двубои при взаимно гостуване. Полуфиналите, както и финалът и мачът за трето място се играят в някоя от страните-полуфиналистки. В следващите три турнира (1968, 1972 и 1976 г.) участниците предварително са разделени по жребий в 8 квалификационни групи, където се играе на принципа „всеки срещу всеки“. Победителите образуват четвъртфинални двойки като излъчват 4 състава, които играят в една от страните-полуфиналистки за 1-о и 3-о място. В следващите 4 турнира (1980, 1984, 1988 и 1992 г.) класирането отново става с предварителни групи, но във финалния кръг участват 8 отбора, разделени в две групи по 4, в които се играе също на принципа „всеки срещу всеки“. През 1980 г. победителите в двете групи играят на финал, а класиралите се втори – за трето място. От 1984 г. до 1992 г. първите два отбора в двете групи формират две полуфинални двойки, победителите от които отиват на финал, а мач за трето място не се играе. На турнирите от 1996 до 2012 г. финалистите са вече 16, разделени в 4 групи по 4 отбора (играе се по системата „всеки срещу всеки“), като победителите в групите образуват четвъртфинални двойки, новите победители – полуфинални двойки и съответно победителите в полуфиналите играят на финала.

До 1976 г. във финалната фаза на турнира участват само 4 отбора. От 1980 г. участват 8, а от 1996 г. до 2012 г. — 16 отбора. Сега ще бъде проведено първото европейско първенство с участието на 24 отбора.

Отборите, които участват във финалния турнир, се определят от серия квалификационни мачове. През 1960 и 1964 г. се играят плейофи с разменено гостуване, от 1968 г. се играе първо в квалификационни групи и след това плейофи, като домакинът на финалния кръг се определя между един от четирите отбора достигнали полуфиналите. От 1980 г. отборът-домакин не участва в квалификации и се класира автоматично. Пак от 1980 г. до 1992 г. за финалния турнир се класират победителите в квалификационните групи. От 1996 г. до 2012 г. за финалната фаза се класират победителите в квалификационните групи като тези заели второ място играят баражи.

На първенствата през 1996 и 2000 г. при равенство в резултата на етапа на директните елиминации се използва правилото за „златен гол“, а през 2004 г. – за „сребърен гол“.

Най-много пъти – 3 финалите са провеждани във Франция – 1960, 1984 и 2016 г.

Досега титлата са печелили 9 отбора – по 3 път Германия /2 пъти като ФРГ/ и Испания, 2 пъти Франция, по веднъж СССР, Италия, Чехословакия, Холандия, Дания и Гърция.

Седем играчи са взели участие в четири европейски първенства –  Лотар Матеус /Германия/, Петер Шмайхел /Дания/, Алесандро Дел Пиеро /Италия/, Едвин Ван дер Саар /Холандия/, Лилиан Тюрам /Франция/, Олаф Мелберг /Швеция/ и настоящия капитан на Испания – Икер Касияс.

Най-много голове – 9 е реализирал французинът Мишел Платини – на Евро 1984 във Франция.

ПРИЗЬОРИТЕ В ОТДЕЛНИТЕ ТУРНИРИ:

ФРАНЦИЯ 1960 – ФИНАЛ
10 юни 1960 г.    СССР – ЮГОСЛАВИЯ        2:1  след продължения  /0:1,  1:1/

0:1-Галич-43 мин, 1:1-Метревели-49 мин, 2:1-Понеделник-113 мин..

СССР: Яшин – Чохели, Масльонкин, Крутиков – Войнов, Нето /капитан/, Метревели – Бубукин, Иванов, Понеделник, Месхи.

Югославия: Видинич – Дуркович, Юсуфи – Миладинович, Жанетич, Перушич, Матуш – Шекуларац, Йеркович, Галич, Костич /капитан/.

Париж, стадион: „Парк де Пренс” – 17 966 зрители, главен съдия – Артур Едуард Елис /Англия/

Най-добър футболист – ЛЕВ ЯШИН /СССР/

Голмайстори в заключителната фаза: 2 гола – Валентин Иванов и Виктор Понеделник /СССР/, Милан Галич и Дражен Йеркович /Югославия/, Франсоа Йот /Франция/

Идеален отбор: ЯШИН /СССР/ – ДУРКОВИЧ /Югославия/, НОВАК /Чехословакия/ – НЕТО и МЕТРЕВЕЛИ /СССР/, МАСОПУСТ /Чехословакия/ – ИВАНОВ и ПОНЕДЕЛНИК /СССР/, ШЕКУЛАРАЦ, ГАЛИЧ и КОСТИЧ /Югославия/.

ИСПАНИЯ 1964 – ФИНАЛ

21 юни, 18:30 часа 1964 г.    ИСПАНИЯ – СССР        2:1    /1:1/

1:0-Переда-6 мин, 1:1-Хусаинов-8 мин, 2:1-Марселино-84 мин..

Испания: Ирибар – Ревиля, Калехо, Оливеля /капитан/ – Соко, Суарес, Амансио – Переда, Фусте, Лапетра, Марселино.

СССР: Яшин – Шустиков, Шестерньов, Аничкин, Мудрик – Воронин, Корнеев – Численко, Хусаинов, Иванов /капитан/, Понеделник.

Мадрид, стадион: „Сантяго Бернабеу” – 79 115 зрители, главен съдия – Артур Холънд /Англия/

Най-добър футболист – ЛУИС СУАРЕС /Испания/

Голмайстори в заключителната фаза: 2 гола – Хесус Мария Переда /Испания/, Ференц Бене и Дежьо Новак /Унгария/

Идеален отбор: ЯШИН /СССР/ – РЕВИЛЯ и ОЛИВЕЛА /Испания/, НОВАК /Унгария/ – СОКО и СУАРЕС /Испания/ – ИВАНОВ /СССР/, АМАНСИО и ПЕРЕДА /Испания/, БЕНЕ и АЛБЕРТ /Унгария/.

ИТАЛИЯ 1968 – ФИНАЛ

8 юни 1968 г.    ИТАЛИЯ – ЮГОСЛАВИЯ        1:1    /0:1/

0:1-Джаич-39 мин, 1:1-Доменгини-80 мин..

Италия: Дзоф – Бургнич, Гуарнери, Кастано, Факети /капитан/ – Ферини, Юлиано, Лодети – Доменгини, Анастаси, Прати.

Югославия: Пантелич – Фазлагич, Паунович, Холцер, Дамянович, Тривич – Павлович, Ачимович, Петкович – Мусемич, Джаич.

Рим, стадион: “Олимпико” – 68 817 зрители, главен съдия – Готфрид Динст /Швейцария/

ПРЕИГРАВАНЕ – 10 юни 1968 г.    ИТАЛИЯ – ЮГОСЛАВИЯ        2:0    /2:0/

1:0-Рива-12 мин, 2:0-Анастаси-31 мин..

Италия: Дзоф – Бургнич, Гуарнери, Салвадоре, Факети /капитан/ – Де Систи, Розато – Мацола, Доменгини, Анастаси, Рива.

Югославия: Пантелич – Фазлагич, Паунович, Холцер, Дамянович, Тривич – Павлович, Ачимович – Хошич, Мусемич, Джаич.

Рим, стадион: “Олимпико” – 32 886 зрители, главен съдия – Хосе Мендибил /Испания/

Най-добър футболист – ДРАГАН ДЖАИЧ /Югославия/

Голмайстор в заключителната фаза: 2 гола – ДРАГАН ДЖАИЧ /Югославия/ …

Идеален отбор: ДЗОФ /Италия/ – ФАКЕТИ /Италия/, ФАЗЛАГИЧ /Югославия/, ШЕСТЕРНЬОВ /СССР/, МУР /Англия/ – ДОМЕНГИНИ, МАЦОЛА и РИВА /Италия/, ХЪРСТ /Англия/, ОСИМ и ДЖАИЧ /Югославия/.

БЕЛГИЯ 1972 – ФИНАЛ

18 юни, 21:00 часа 1972 г.       ФРГ – СССР        3:0    /1:0/

1:0-Мюлер-27 мин, 2:0-Вимер-52 мин, 3:0-Мюлер-58 мин..

ФРГ: Майер – Хьотгес, Брайтнер, Шварценбек, Бекенбауер /капитан/ – Вимер, Хьонес, Нетцер – Хайнкес, Мюлер, Кремерс.

СССР: Рудаков – Дзодзуашвили, Каплични, Трошкин, Истомин – Хурцилава /капитан/, Конков /46-Долматов/, Колотов – Байдачни, Банишевски /63-Козинкевич/, Онищенко.

Брюксел, стадион: “Хейзел” – 43 437 зрители, главен съдия – Фердинанд Маршал /Австрия/

Най-добър футболист – ГЮНТЕР НЕТЦЕР /ФРГ/

Голмайстор в заключителната фаза: 2 гола – ГЕРХАРД МЮЛЕР /ФРГ/

Идеален отбор: РУДАКОВ /СССР/ – ДЗОДЗУАШВИЛИ /СССР/, БЕКЕНБАУЕР и БРАЙТНЕР /ФРГ/ – ХУРЦИЛАВА /СССР/, ВИМЕР, ХЬОНЕС и НЕТЦЕР /ФРГ/ – ЛАМБЕР /Белгия/, МЮЛЕР и ХАЙНКЕС /ФРГ/.

ЮГОСЛАВИЯ 1976 – ФИНАЛ

20 юни, 21:15 часа 1976 г.  ЧЕХОСЛОВАКИЯ – ФРГ    7:5  след дузпи    /2:2 след продължения;  2:2;  2:1/

1:0-Свехлик-8 мин, 2:0-Добиаш-25 мин, 2:1-Мюлер-28 мин, 2:2-Хьолценбайн-89.

ДУЗПИ: 3:2-Масни, 3:3-Бонхоф, 4:3-Нехода, 4:4-Флое, 5:4-Ондруш, 5:5-Бонгарц, 6:5-Юркемик, Хьонес-пропуска, 7:5-Паненка.

Чехословакия: Виктор – Пиварник, Ондруш /капитан/, Чапкович, Гьог, Добиаш /94-Весели/ – Модер, Паненка, Масни – Свехлик /80-Юркемик/, Нехода

ФРГ: Майер – Фогтс, Бекенбауер /капитан/, Шварценбек, Дитц – Бонхоф, Беер /80-Бонгартц/, Вимер /46-Флое/, Хьонес – Мюлер, Хьолценбайн.

Белград, стадион: “Цървена звезда” – 30 790 зрители, главен съдия – Серджо Гонела /Италия/

Най-добър футболист – Иво ВИКТОР /Чехословакия/

Голмайстор в заключителната фаза: 4 гола – Дитер МЮЛЕР /ФРГ/

Идеален отбор: ВИКТОР /Чехословакия/ – КРОЛ /Холандия/, БЕКЕНБАУЕР /ФРГ/, ПИВАРНИК и ОНДРУШ /Чехословакия/ – ПОЛАК и ПАНЕНКА /Чехословакия/, БОНХОФ /ФРГ/ – НЕХОДА /Чехословакия/, МЮЛЕР /ФРГ/, ДЖАИЧ /Югославия/.

ИТАЛИЯ 1980 – ФИНАЛ

22 юни, 21:30 часа 1980 г.     ФРГ – БЕЛГИЯ     2:1    /1:0/

1:0-Хрубеш-11 мин, 1:1-Ван дер Ейкен-75 мин, 2:1-Хрубеш-88 мин..

ФРГ: Шумахер – Калтц, Дитц /капитан/, Карл Хайнц Фьорстер, Бригел /55-Кулман/ – Шустер, Мюлер, Щилике – Румениге, Хрубеш, Алофс.

Белгия: Пфаф – Геретс, Меунс, Ренкин, Люк Милекамп – Коолс /капитан/, Ван Мур, Моменс, Ван дер Ейкен – Кулеманс, Ван дер Елст.

Рим, стадион: “Олимпико” – 47 864 зрители, главен съдия – Николае Райня /Румъния/

Най-добър футболист – Карл Хайнц РУМЕНИГЕ /ФРГ/

Голмайстор: 3 гола – Клаус АЛОФС /ФРГ/

Идеален отбор: ДЗОФ /Италия/ – ДЖЕНТИЛЕ и ШИРЕА /Италия/, КАРЛ-ХАЙНЦ ФЬОРСТЕР и БРИГЕЛ /ФРГ/ – ТАРДЕЛИ /Италия/, ШУСТЕР и МЮЛЕР /ФРГ/ – КУЛЕМАНС /Белгия/, ХРУБЕШ и РУМЕНИГЕ /ФРГ/.

ФРАНЦИЯ 1984 – ФИНАЛ

27 юни, 22:00 часа 1984 г.     ФРАНЦИЯ – ИСПАНИЯ     2:0    /0:0/

1:0-Платини-57 мин, 2:0-Белон-90 мин..

Франция: Батс – Льо Ру, Домерг, Батистон /72-Аморос/, Босис – Тигана, Жирес, Платини /капитан/, Фернандес – Лакомб /80-Женгини/, Белон.

Испания: Арконада /капитан/ – Уркиага, Галего, Салва /85-Роберто/, Камачо – Франсиско, Хулио Алберто /77-Сарабиа/, Виктор, Сеньор – Сантилиана, Караско.

Париж, стадион: “Парк де Пренс” – 47 368 зрители, главен съдия – Войтек Христов /Чехословакия/

Най-добър футболист – Мишел ПЛАТИНИ /Франция/

Голмайстор: 9 гола – Мишел ПЛАТИНИ /Франция/

Идеален отбор: ШУМАХЕР /ФРГ/ – ПИНТО /Португалия/, МОРТЕН ОЛСЕН /Дания/, КАРЛ ХАЙНЦ ФЬОРСТЕР и БРЕМЕ /ФРГ/ – ТИГАНА, ЖИРЕС и ПЛАТИНИ /Франция/, АРНЕСЕН /Дания/, ШАЛАНА /Португалия/  – ФЬОЛЕР /ФРГ/.

ФРГ 1988 – ФИНАЛ

25 юни, 16:30 часа 1988 г.     ХОЛАНДИЯ – СССР     2:0    /1:0/

1:0-Гулит-34 мин, 2:0-Ван Бастен-54 мин..

Холандия: Ван Брьокелен – Ван Тигелен, Роналд Куман, Рийкард, Ван Аерле – Ваненбург, Мюрен, Ервин Куман, Вутерс – Гулит /капитан/, Ван Бастен.

СССР: Дасаев – Михайличенко, Хидиатулин, Демяненко /капитан/ – Гоцманов /68-Балтача/, Рац, Литовченко, Заваров, Алейников – Протасов /71-Пасулко/, Беланов.

Мюнхен, стадион: “Олимпийски” – 72 308 зрители, главен съдия – Мишел Вотро /Франция/

Най-добър футболист – Марко ВАН БАСТЕН /Холандия/

Голмайстор: 5 гола – Марко ВАН БАСТЕН /Холандия/

Идеален отбор: ВАН БРЬОКЕЛЕН /Холандия/ – БЕРГОМИ и МАЛДИНИ /Италия/, РОНАЛД КУМАН и РИЙКАРД /Холандия/ – ДЖАНИНИ /Италия/, МАТЕУС /ФРГ/, ВУТЕРС /Холандия/ – ГУЛИТ и ВАН БАСТЕН /Холандия/, ВИАЛИ /Италия/.

ШВЕЦИЯ 1992 – ФИНАЛ

26 юни, 21:15 часа 1992 г.     ДАНИЯ – ГЕРМАНИЯ     2:0    /1:0/

1:0-Йенсен-19 мин, 2:0-Вилторт-78 мин..

Дания: Шмайхел – Сивебек /67-Кристиансен/, Кент Нилсен, Ларс Олсен /капитан/, Пиехник – Кристофте, Йенсен, Ларсен, Вилфорт – Поулсен, Лаудруп.

Германия: Илгнер – Ройтер, Колер, Хелмер, Бреме /капитан/ – Бухвалд, Ефенберг /81-Том/, Хеслер, Замер /46-Дол/ – Клинсман, Ридле.

Гьотеборг, стадион: “Улеви” – 37 800 зрители, главен съдия – Бруно Галер /Швейцария/

Най-добър футболист – Томас ХЕСЛЕР /Германия/

Голмайстори: 3 гола – Денис Беркамп /Холандия/, Карл Хайнц Ридле /Германия/, Хенрик Ларсен и Томас Бролин /Швеция/

Идеален отбор: ШМАЙХЕЛ /Дания/ – АНГЛОМА и БЛАН /Франция/, КОЛЕР и БРЕМЕ /Германия/ – ХЕСЛЕР и ЕФЕНБЕРГ /ФРГ/, ГУЛИТ /Холандия/ – БЕРКАМП и ВАН БАСТЕН /Холандия/, ЛАУДРУП /Дания/.

АНГЛИЯ 1996 – ФИНАЛ

30 юни, 21:00 часа 1996 г.ГЕРМАНИЯ – ЧЕХИЯ  2:1 след продължения /1:1;  0:0/

0:1-Бергер-59 мин. /дузпа/, 2:1-Бирхоф-73, 95 мин..

Германия: Кьопке – Щрунц, Замер, Бабел, Хелмер – Шол /69-БИРХОФ /играч на мача/, Айлст /46-Боде/, Хеслер, Циге – Клинсман /капитан/, Кунц.

Чехия: Коуба – Рада, Кадлец /капитан/, Сухопарек, Хорнак – Недвед, Бейбъл, Немец, Поборски /86-Смицер/, Бергер – Кука.

Лондон, стадион: “Уембли” – 73 611 зрители, главен съдия – Пиерлуиджи Пайрето /Италия/

Най-добър футболист – Матиас ЗАМЕР /Германия/

Голмайстор: 5 гола – Алън ШИЙРЪР /Англия/;

Най-добър вратар – Андреас КЬОПКЕ /Германия/

Феърплей – ДАНИЯ

Идеален отбор: КЬОПКЕ /Германия/ – ДЕСАИ и БЛАН /Франция/, ЗАМЕР /Германия/, МАЛДИНИ /Италия/ – АЙЛСТ /Германия/, ГАСКОЙН /Англия/, ПОБОРСКИ /Чехия/ – СТОИЧКОВ /България/, ШИЙРЪР /Англия/, ШУКЕР /Хърватия/.

 БЕЛГИЯ / ХОЛАНДИЯ 2000 – ФИНАЛ

2 юли, 21:00 часа 2000 г.   ФРАНЦИЯ – ИТАЛИЯ    2:1  след продължения /1:1;  0:0/

0:1-Делвекио-55 мин, 1:1-Вилтор-90 мин, 2:1-Трезеге-103 мин..

Франция: Бартез – Тюрам, Блан, Десаи, Лизаразу /85-Пирес/ – Дешан /капитан/, Джоркаеф /76-Трезеге/, Виейра, ЗИДАН /играч на мача/ – Анри, Дюгари /58-Вилторд/.

Италия: Толдо – Юлиано, Канаваро, Неста, Малдини /капитан/ – Ди Биаджо /66-Амброзини/, Албертини, Песото, Фиоре /53-Дел Пиеро/ – Тоти, Делвекио /86-Монтела/.

Ротердам, стадион: “Де Куип” – 51 000 зрители, главен съдия – Андерс Фриск /Швеция/

Най-добър футболист – 

Златна топка – ЛУИШ ФИГО /Португалия/

Сребърна топка – Зинедин ЗИДАН /Франция/

Бронзова топка – Лилиан ТЮРАМ /Франция/

Голмайстори: 5 гола – Патрик КЛУЙВЕРТ /Холандия/ и Саво МИЛОШЕВИЧ /Югославия/

Най-добър вратар – Франческо ТОЛДО /Италия/

Феърплей – ФРАНЦИЯ

Идеален отбор: ТОЛДО /Италия/ – ТЮРАМ и БЛАН /Франция/, КАНАВАРО и МАЛДИНИ /Италия/ – ВИЕЙРА и ЗИДАН /Франция/, ФИГО /Португалия/, ДАВИДС /Холандия/ – ТОТИ /Италия/, КЛУЙВЕРТ /Холандия/.

ПОРТУГАЛИЯ 2004 – ФИНАЛ

4 юли, 21:45 часа 2004 г.   ГЪРЦИЯ – ПОРТУГАЛИЯ         1:0    /0:0/

1:0-Харистеас-57 мин..

Гърция: Николидис – Сейтаридис, Фисас, Делас, Капсис – Басинас, Кацуранис, Загоракис /капитан/, Янакопулос /76-Венедетис/ – Врицас /81-Пападопулос/, ХАРИСТЕАС /играч на мача/.

Португалия: Рикарду Перейра – Мигел /43-Ферейра/, Андраде, Карвальо, Нуно Валенте – Кощиня /60-Руи Коща/, Маниш, Фиго /капитан/, Деко – Паулета /74-Нуно Гомеш/, Роналдо.

Лисабон, стадион: “Луш” – 62 865 зрители, главен съдия – Маркус Мерк /Германия/

Най-добър футболист – ТЕОДОРОС ЗАГОРАКИС /Гърция/

Голмайстор: 5 гола – Милан БАРОШ /Чехия/

Най-добър вратар – Петер ЧЕХ /Чехия/

Идеален отбор: ЧЕХ /Чехия/ – ДЕЛАС и СЕЙТАРИДИС /Гърция/, КАНАВАРО и ДЗАМБРОТА /Италия/ – НЕДВЕД /Чехия/, МАНИШ /Португалия/, ЗАГОРАКИС /Гърция/ – БАРОШ /Чехия/, РУУНИ /Англия/, РОНАЛДО /Португалия/.

АВСТРИЯ / ШВЕЙЦАРИЯ 2008 – ФИНАЛ

29 юни, 21:45 часа 2008 г.   ИСПАНИЯ – ГЕРМАНИЯ         1:0    /0:0/

1:0-Торес-33 мин..

Испания: Касиляс /капитан/ – Серхио Рамос, Марчена, Пуйол, Капдевиля – Давид Силва /66-Касорла/, Сена, Хави, Иниеста, Фабрегас /63-Шаби Алонсо/ – ТОРЕС /играч на мача/ /78-Гуиса/.

Германия: Леман – Лам /46-Янсен/, Метцелдер, Мертезакер, Фридрих – Швайнщайгер, Фрингс, Хитцълшпергер /58-Курани/, Балак /капитан/ – Клозе /79-Гомес/, Подолски.

Виена, стадион: “Ернст Хапел” – 51 428 зрители, главен съдия – Роберто Розети /Италия/

Най-добър футболист – ХАВИ ЕРНАНДЕС /Испания/

Голмайстор:  4 гола – Давид ВИЛЯ /Испания/

Най-добър вратар – Икер КАСИЛЯС /Испания/

Идеален отбор: КАСИЛЯС /Испания/ – ПУЙОЛ и МАРЧЕНА /Испания/, ЛАМ /Германия/, ЖИРКОВ /Русия/ – СЕНА и ХАВИ /Испания/, МОДРИЧ /Хърватия/, АЛТЪНТОП /Турция/ – АРШАВИН /Русия/, ВИЛЯ /Испания/.

ПОЛША / УКРАЙНА 2012 – ФИНАЛ

1 юли, 21:45 часа 2012 г.   ИСПАНИЯ – ИТАЛИЯ          4:0    /2:0/

1:0-Давид Силва-14 мин, 2:0-Алба-41 мин, 3:0-Торес-64 мин, 4:0-Мата-88 мин..

Испания: Касиляс /капитан/ – Арбелоа, Рамос, Пике, Алба – Бускетс, Шаби Алонсо – Хави, ИНИЕСТА /играч на мача/ /87-Мата/, Давид Силва /59-Педро/ – Фабрегас /75-Торес/.

Италия: Буфон /капитан/ – Абате, Киелини /21-Балдзарети/, Бардзали, Бонучи – Монтоливо /57-Мота/, Де Роси, Пирло, Маркизио – Балотели, Касано /46-Ди Натале/.

Киев, стадион: “Олимпийски” – 63 170 зрители, главен съдия – Педро Проенса /Португалия/

Най-добър футболист – АНДРЕС ИНИЕСТА /Испания/

Голмайстори:

3 гола –  Фернандо ТОРЕС /Испания/, Марио БАЛОТЕЛИ /Италия/, Марио ГОМЕС /Германия/, Кристиано РОНАЛДО /Португалия/, Алан ДЗАГОЕВ /Русия/ и Марио МАНДЖУКИЧ /Хърватия/

Най-добър вратар – Икер КАСИЛЯС /Испания/

Идеален отбор: КАСИЛЯС /Испания/, БУФОН /Италия/, НОЙЕР /Германия/ – ПИКЕ, АЛБА и СЕРХИО РАМОС /Испания/, ЛАМ /Германия/, КОЕНТРАО и ПЕПЕ /Португалия/ – ИНИЕСТА, ХАВИ, БУСКЕТС, ШАБИ АЛОНСО, ДАВИД СИЛВА /Испания/, ПИРЛО и ДЕ РОСИ /Италия/, ЙОЗИЛ и КЕДИРА /Германия/, ДЖЕРАРД /Англия/ – ФАБРЕГАС /Испания/, БАЛОТЕЛИ /Италия/, КРИСТИАНО РОНАЛДО /Португалия/, ИБРАХИМОВИЧ /Швеция/.

РАНГЛИСТА НА ЕВРО 1960 – 2012

Забележка:

* Сърбия е наследник на успехите на Югославия.

** Русия е наследник на успехите на СССР.

*** Чехия е наследник на успехите на Чехословакия.