На 11 ноември 1952 г. е екзекутиран монсеньор Евгений Босилков, български католически епископ на Никополската епархия. Заедно с него са разстреляни и трима католически свещеници Камен Вичев, преподавател по философия във френския колеж в Пловдив, Павел Джиджов и Йосафат Шишков.
Те са обвинени в създаване на шпионска и заговорническа католическа организация в България, работила в услуга на Ватикана и на чужди разузнавания. В процеса, който се води от 29 септември – 3 октомври 1952 г. като обвиняеми са привлечени 40 български граждани, от които 27 католически свещеници с висше богословско образование. На 3 октомври 1952 г. Върховният съд произнася присъдите на Босилков, Вичев, Джиджов и Шишков – смърт чрез разстрел и пълна конфискация на имуществата им.
Босилков е роден със светското име Викентий на 16 ноември 1900 година в Белене, България. Босилков учи в Белгия, а когато започва Първата световна война отива в Холандия.През 1919-1920 г. се връща в Белгия, когато поема официално расото на пасионистите и приема духовното име Евгений.
От 1929г до 1946 г. той е енорийски свещеник в Русе и в Бърдарски геран, населено с преселници от Банат. След смъртта на епархийският архиерей Дамян Теелен през 1946 г. в Русе, Светият престол назначава Евгений Босилков за титуляр, а по-късно той е избран на тази длъжност чрез папски декрет от 26 юли 1947 г.
На 15 март 1998 г. Евгений Босилков е провъзгласен за блажен на католическата църква от папа Йоан Павел II.