Още със създаването на Българската армия 6 май се чества като Ден на храбростта. С указ № 1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батемберг учредява военния орден „За храброст“ – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ № 5 от девети януари същата година се постановява честването на празника.
В началото празникът се е отбелязвал скромно с панихида в гарнизоните и обяд за кавалерите на ордена „За храброст“. По-голямо значение и пищност на честването придава цар Фердинанд, като започват да се провеждат и военни паради.
От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, дотогава тя е епизодично явление.
След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната. Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 г. – 23 септември, която остава до демократичните промени у нас през 1989 г.
През 1993 г. с постановление на МС № 15 от 27 януари 6 май отново заема полагащото му се място в празничния календар на армията като Ден на храбростта и празник на Българската армия.