30 октомври 1958 г. В мазето на лаборатория в болница в Охайо един кардиолог инжектира по погрешка огромно количество контрастно вещество в малките кръвоносни съдове на сърцето на пациент по време на рутинен тест. За огромна изненада (и облекчение) на практикуващия, това не довежда до фатален спазъм. Напротив – неговата грешка бележи началото на коронарната ангиография.
Преди Ф. Мейсън Сонс младши да извърши тази своя прословута грешка, се е смятало, че ако се инжектира контрастно вещество в коронарните съдове – малките артерии, хранещи самото сърце – ще настъпи смъртоносна аритмия. Лекарите през 50-те години на миналия век са използвали редовно контрастно вещество, за да наблюдават сърдечните клапи и неговите камери. Те обаче са се страхували да визуализират и малките артерии по този начин.
Без ясен поглед над коронарните артерии, кардиолозите не могат нито да установят какъв е рискът даден пациент да получи сърдечен удар, нито да се намесят, ако съдовете са частично или напълно блокирани. След като Ф. Мейсън Сонс младши открива, че контрастните вещества могат да се инжектират и в артериите, той започва да разработва техниката на съвременната ангиография, която позволява на кардиолозите да поправят задръстените артерии на сърцето.