Плевенчани екзалтират публиката по света с уличен Театър на огъня и сенките. Грандиозните спектакли на артистите навсякъде са посрещнати с възторг и са желани отново, и отново. Театърът е проект, специализиран в огнено шоу, шоу на кокили, жонглиране с огън, огнени инсталации, живи статуи и разнообразна шоу програма. Той се стреми да промени типичната представа за пърформанс, театър, шоу, парти и дори реклама. Целта му е да разчупи границата между публиката, сцената и артиста, като търси нестандартните места, сцени и похвати за това. Театърът на огъня и сенките кара зрителите да се почувстват част от свят, изтъкан от красотата на огъня, светлината, сенките и тяхната възможност за безкрайни превъплъщения в различни лица, форми и състояния.
Както често се случва у нас, и тук никой не работи това, което е учил. Създателят на театъра е Пламен Иванов, който завършва биология в София, след което специализира реставрация и реконструкция на праисторически животни в Лисабон, Португалия. Първата среща на плевенчанина и негови приятели с уличният театър е през 2000-та година, когато през България преминава пътуващ цирк на колела от Лос Анджелис. Скоро Пламен разбира, че именно с това иска да се занимава и инвестира времето и усилията си в новото начинание. Започва да изучава огнени танци, жонглиране, ходене на кокили. Но минават доста години, докато идеите му намерят реализация. В началото на 2009 г той решава да загърби професията си и да се отдаде изцяло на създаването на първият по рода си български огнен уличен театър. В начинанието го подкрепя и брат му – Иван Иванов, който е ангажиран с техническото осигуряване на спектаклите.
Формацията е наречена Театър на огъня и сенките – Fireter. Името е своеобразна компилация от английските думи fire – огън и theater – театър. Скоро атракционът има собствен интернет сайт, а по-късно и негова португалска версия. В началото трупата е малка, а в момента е от около 30 души – дизайнери на костюми, композитори, фотографи, оператори, аниматори и др. С годините броят на представленията нараства. Уличните артисти впечатляват със своето необичайно и приказно изкуство на много фестивали в Румъния, Украйна, Гърция, Македония, Русия, Турция, Германия, Белгия, Португалия и др. А в последните две години и на изданията на най-големия фестивал в Европа – Глостънбъри фест в Англия.
Уличният театър има едно основно предимство пред този в зала – използва пълната изненада за зрителите, които са обикновени минувачи и не очакват да срещнат по пътя си към вкъщи нещо толкова изумително. Артистите провокират публиката да излезе от ежедневието си и да се потопи в един свят, изпълнен с магия, приказки и смях.
И за плевенчаните важи с пълна сила поговорката „Никой не е пророк в собствената си страна”. В техния случай – в собствения си град. „Работим в много държави, както и в градове на България. С колегите ни от Кукления театър в Пловдив организираме Фестивал за улични изкуства в града вече 2 години. Получаваме пълна подкрепа от местната власт там, както и увеличаване на бюджета за този фестивал. Нашият роден град има прекрасните условия за създаването на подобен уличен фестивал, заради хубавите пешеходни и открити пространства, с каквито малко градове в България могат да се похвалят”, разказа Пламен Иванов.
И добави, че трупата му има добрия опит и контакти с колеги от цял свят. Освен това е наясно с всички програми, по които Община Плевен може да кандидатства, за да получи финансиране за подобен фестивал от ЕС, което е почти на 100%. „Много по-малки градове в България вече го направиха, но не и Плевен. Единственото нужно е желание и упорита работа. Опитахме се да комуникираме с месните власти и подходихме с голям ентусиазъм, но получихме доста твърд отрицателен отговор”, добави Иванов, който се надява в бъдеще ситуацията в Плевен да се промени. Когато институциите подходят позитивно към темата, Плевен също би могъл да се радва на подобен приказен фестивал на уличните театри от цял свят.
Плевенските артисти са виждали какво ли не по света. Участията им са все на нестандартни, дори абсурдни места. Харесват да изненадват публиката си и да я довеждат до състояние на екстаз в очакване на неочакваното. „Играли сме върху понтони в езера, върху ледени пързалки, на тропически температури и в ледени замъци в Русия, на наводнения и пълен с кал терен на фестивала Гластанбъри в Англия и др.”, разказа Иванов. И добавя, че публиката навсякъде е различна. И точно защото, за да се осъществят всеки спектакъл артистите се нуждаят от публика, която не просто е публика, а се превръща в част от него, работата им е още по-вълнуваща. Всеки спектакъл е различен и игран в различните държави, придобива специфично излъчване, именно заради хората. „За нас навсякъде публиката е прекрасна, защото е различна – дори в щастието си”, обобщи Пламен Иванов.
Най-скорошната изява на Театъра е в зимния курорт „Боровец” по Новогодишните празници.
Снимки: Fireter