22 години от смъртта на Иван Радоев

Един от най-големите поети на втората половина на 20-ти век, драматург, мислител и журналист – Иван Радоев, умира на 10 юли 1994 г. . Патронът на Плевенския драматичен театър Иван Дашев Радоев е роден в Пордим на 30 март през 1927 година.

Радоев е носител на извънредна награда за цялостно творчество, присъдена от Международната академия на изкуствата в Париж. Той завършва гимназия в Плевен, а след това следва право и българска филология в Софийския държавен университет. Редактор е във в. „Стършел“, в. „Родни криле“, сп. „Български воин“, Българска национална телевизия и драматург в Народната опера в София, театрите „Сълза и смях“, „София“ и на този в Перник. Радоев е автор на първия любовен цикъл, печатан след 1944 г., станал повод за бурна дискусия. По юношески чистата, романтично обагрена лирика е възприета от нормативната критика като „сексуално-буржоазна“, „еротична“, „порочна“, „упадъчна“. Постепенно упреците за „вредителството“, за липса на „идейно здраве“ се прехвърлят върху личния живот на поета. Радоев е един от създателите на т.нар. лирична драма през втората половина на 50-те години. В малките пиеси „Джудо“, „Петрол“, „Ромео и Жулиета“, „Моцарт“ от 1986 г. за първи път в българската драматургия са представени младежките несъгласия и бягства, станали причина за спирането на спектаклите.

След смъртта му на 10 юли 1994 година на негово име е наречен  Драматичният театър в Плевен. От 2001 година в негова памет е учреден Национален конкурс за драматургия, който се провежда през две години и победителите се обявяват на церемония в Драматичния театър в Плевен в навечерието на рождената дата на поета.