Художникът трябва да рисува върху неща и с неща, които са най-близо до него, каза професор Димитър Чолаков за БТА в Плевен, където откри изложба живопис в художествена галерия „Илия Бешков“.
Част от изложените 38 картини са показвани в галерии в други градове, а друга част са нови и рисувани през това лято специално за изложбата в Плевен.
Чолаков каза още, че работи на леко нетрадиционни основи като плюш, шкурки, дърво, шперплат. Работи и по класическия начин – върху платно, опънато върху рамка.
„За мен е интересен самият процес на рисуването. Когато присъствам на мои изложби, аз ги гледам все едно са чужди картини. Те са ми интересни в мига, в който ги правя. След това също са ми интересни, но вече не са за мен“, добави професорът.
Това е негова първа самостоятелна изложба в Плевен. По света е направил над 120.
Изложбата откри председателят на представителството на Съюза на българските художници в Плевен и на дружеството на плевенските художници Николай Неделчев-Кокала, а автора и неговите произведения представи Иван Гранитски.
Гранитски каза, че не се съмнява, че интелигентната публика в Плевен познава отдавна творчеството на Димитър Чолаков. Но винаги художникът ни изненадва с всяка следваща нова изложба, с нови и нови творби, с нови и нови свои художествени пластически експерименти.
Той добави, че ако разгледаме внимателно експозицията, ще видим, че Чолаков продължава една отдавнашна своя идея, която се поддържа с несекваща  целеустременост през годините – да прозре душата на материала, душата на пластическия образ. И тук главните мотиви, които го движат са светлината, мълчанието, водата, дъждът. Всичко, което той показва като излъчване на водата в своите пластически видения, ни говори. Говори ни за морето, за съзерцанието, за безсмъртието на човешката душа. Неслучайно в много от работите най-важните творби на Чолаков имат това постоянно връщане към архетипите.
„Аз си мисля, че когато той се изправя пред платното, той изпада в особено състояние, нирвана. Той е в състояние на духовен летеж. Затова толкова много и толкова богато използва и прекрасно вплита в картините си всички възможни материали“, каза още Иван Гранитски.
Той обобщи, че когато разсъждаваме върху творбите на Чолаков, не може да не усетим една издайническа топлина. Това е прозрението за хармонията на любовта, на братолюбието, на преклонението пред природата, нейната изключителна енергийна и смислова същност, която трябва да имаме очи да видим, не само с физическото си зрение, а преди всичко с вътрешното зрение. Това е най-важното за творчеството на Димитър Чолаков.
/ВБ/