183 години от рождението на Добри Войников

Добри Войников е една от най-значимите личности на българското Възраждане. Той е педагог, драматург, общественик, музикален деец и театровед, основоположник на театралното изкуство по родните земи и първият български режисьор на пиеси. Роден е на 22 ноември през 1833г., в град Шумен, в семейството на духовник.

През 1846г., Добри се явява на годишен театрален изпит. Представя се толкова добре, че успява да разплаче публиката. Сред удивеното множество е и неговият чичо – Андрея Хаджистоянов, който изпраща Войников да учи във френския колеж “Сен Беноа” в османската столица. Момчето заминава и дълги години не се връща по родните краища. На 25-годишна възраст пътят му го отвежда отново до България. Прибира се в Шумен, където първо работи като магазинер, а по-късно като учител. Той е човекът, който въвежда музиката като задължителна част от образованието на българчетата.

Настоятелството на училището в Шумен е удивено от способностите на Войников и го прави директор. Периода на неговата преподавателска дейност някои наричат “златния век на българските училища”. Междувременно Добри се занимава и с писане на учебници, чието издаване е подкрепено от родолюбиви българи. В разгара на борбата за църковна независимост Войников също не остава настрана, той така силно се опълчва на гърцизацията. Освен с научната си и просветителска дейност, той председателства и революционния комитет в Букурещ. Докато се занимава с народните дела, Добри издава поредната историческа драма – “Райна княгиня”.

Постепенно Войников се превръща в авторитетна личност във влашко. Той е изпратен като представител на някои градове в далечна Прага, където отново впечатлява с интелекта си. През 1869г. е дадено началото на Българското книжовно дружество (днешна Българска академия на науките), а Добри става един от учредителите. В началото на 70-те, възрожденецът се мести в Букурещ, където си сътрудничи с Любен Каравелов. По същото време написва най-доброто си произведение – “Криворазбраната цивилизация” – която критикува чуждопоклонничеството, която според много историци е напълно актуална и в днешната действителност.

Добри се погрижва за децата и изпълнява съвестно задачата си. След като разпорежда организацията на учебния процес в новото сиропиталище, той се връща готов за служба в щаба на руснаците. През зимата на 1877-ма Войников е начислен за придружаващ на френски кореспондент, описващ събитията около боевете в Еленския проход. По пътя на войската Добри посещава много лазарети и полкови болници. По онова време обаче върлува страховита епидемия от тиф. Войников става поредната жертва на тежката болест – на 27 март 1878г., без дори да е минал месец откакто България е свободна, той умира.

На погребението му се стича почти цяло Търново, там са и децата от сиропиталището. Дори Войников остава запомнен от българите дълги години заради своята всеотдайна работа в името на народа, той нееднократно е възхваляван от големи родни дейци, сред които и самият Иван Вазов.