150 години от рождението на професор Марин Василев, един от скулпторите на Мавзолея в Плевен и на паметника на Левски в Карлово

След освобождението на България от османско владичество е необходимо да се изгради административната и културна система на новата българска държава. В тези първи години се чувства остра нужда от интелигентни хора с добро образование, които да поставят основите на  образователното дело, на просветните и културни организации. В този период се налага да бъдат поканени  чужденци за учители, архитекти, инженери и др. Правителствата на Княжество България и Източна Румелия се ориентират към създаването на българска интелигенция, като подпомагат и изпращат талантливи български младежи да се обучават в чужбина. Един от тях е Марин Василев.

Марин Василев Сельовлев е роден на 27.08.1867 г. в Шумен в семейството на дребен търговец. Бащата умира много млад и оставя голямото си семейство без материална подкрепа.  Малкият Марин Василев расте под грижите на майка си и по-големите си сестри. Особено силно влияние му оказва негов роднина-иконописец- вдъхва му любов към рисуването.

През 1884 г. Марин Василев завършва четирикласното училище в Шумен и постъпва в педагогически курсове. През 1885-1886 г. завършва втори педагогически курс и придобива правото да бъде учител в началните училища на България.

През 1886 г. с помощта на Министерството на просветата Марин Василев заминава за Чехия и постъпва като ученик в Каменоделното скулптурно училище в град Хоржице, което има славна история и дългогодишни традиции. Четиригодишното обучение възпитава у него вкус към изящните скулптурни произведения, към пластичната и архитектурна форма. Видяното оставя дълбоки следи в съзнанието и творческия мироглед на Марин Василев. У него възниква желание да увековечи българските национални герои в паметници, скулптурни фигури, релефи и бюстове. През 1890 г. завършва училището в Хоржице с отличен успех и мечтае да продължи образованието си в художествена академия. Поради липса на средства е принуден да се върне в България. Постъпва като учител в Държавното занаятчийско училище в Княжево-София. Една година след това младият скулптор отива в Мюнхен – икономически и културен център на Баварското кралство, град с богати картинни галерии, музеи и прекрасни архитектурни паметници. Остава само няколко месеца и отново е принуден да се върне в България. През 1892 г. Министерството на просветата отпуска за Марин Василев и Жеко Спиридонов стипендии да продължат образованието си в Италия. След двумесечен престой в Рим те молят д-р Иван Шишманов да се застъпи за тяхното преместване в Мюнхен. Молбата им е удовлетворена.

В Мюнхен Марин Василев учи при проф. Сириус Еберле – известен скулптор и много добър педагог, който успява да внуши на младия българин любов към монументалната и декоративна скулптура. През цялото си следване, заедно със своите приятели и състуденти, той посещава музеи и галерии, изучава класическите скулптурните произведения. През тези години Марин Василев работи усилено, създава проекти за монументални паметници със сюжети от българската история.

През 1892 г. в Пловдив е открито Първото българско земеделско-промишлено изложение. За първи път в България е създаден художествен отдел, където излагат свои творби български художници и художници-чужденци, отразяващи българската тематика. Марин Василев изпраща на изложението своя проект за паметник на Възраждането – възторжена възхвала на героизма на българския народ и неговия стремеж към мирен труд.

След завършване на Мюнхенската художествена академия Марин Василев се установява в столицата на Чехия –Прага – град –музей, известен със своята архитектура, живопис и скулптура от различни епохи и стилове. Самобитното чешко изкуство обогатява младия български скулптор. Той постъпва в Художественото промишлено училище и учи фигурална скулптура при Йосиф Вацлав Мисълбек, който възпитава у своите ученици любов към натурата и нейното точно и задълбочено претворяване. Този начин на изразяване е особено близък до Марин Василев. За времето, прекарано в Прага, той натрупва знания, опит и работи усърдно. От този период са композициите му „Изобилие”, проекта „Надгробен паметник”, „Студия – фигура портрет”, които предават оптимистично настроение, простота и изящество. Други негови творби като „Ранен войник и милосърдна сестра” и „Свети Стефан” отразяват искрени човешки чувства – страдание, напрежение, грижа за ближния.

През 1896 г. Марин Василев завършва с отличен успех Художественото промишлено училище в Прага – специалност фигурална скулптура. Вече като изграден художник той се връща в България.

Започва работа като учител по рисуване в Първа софийска гимназия, а през ноември 1899 г. е командирован като преподавател по скулптура в Държавното рисувално училище, открито през 1896 г. След кратко прекъсване, през 1911 г. Марин Василев е назначен за редовен преподавател и като такъв остава до края на живота си.

През първите години на ХХ в. най-добрите български художници следват традициите на реализма. Марин Василев също е последовател на реалистичното направление в българската скулптура. Заедно Борис Шатц и Жеко Спиридонов изграждат основите на съвременната българска скулптура.

След освобождението на България  започва строителството на много нови обществени здания, като архитектите отделят особено внимание на декоративната скулптурна украса. Марин Василев е първият български скулптор, който има смелостта да  се заеме с такава отговорна мисия – да  участва активно като скулптор-декоратор в оформянето на сградата на Военния клуб в София, на Българска народна банка, на Софийска банка. С майсторство и вкус младият български скулптор постига хармонично съчетание между архитектурата и декоративните елементи – релефи, маски и растителни мотиви.

 В центърът на град Плевен се издига внушителният Параклис-мавзолей „Св. Георги Победоносец”, един от паметниците на българската признателност към загиналите в боевете при Плевен руски и румънски войни по време на Руско-турската освободителна война  1877-1878 г. Построен е в периода 1903-1907 г. по проект на младия български архитект Пенчо Койчев. Това е един от най-изразителните паметници, архитектурният му образ е ярък и неповторим, постигнат чрез преплитане на възрожденската църковна архитектура и новите модерни тенденции. Вътрешното оформление на Мавзолея е дело на колектив от млади и талантливи български художници и скулптори – Антон Митов, Иван Мърквичка, Ян Травницки, Жеко Спиридонов и Марин Василев. В храмовото помещение, точно под сводовете  са апликирани красиви гипсови главички на херувими, създадени от Марин Василев.

Монументалната скулптура в началото на ХХ в. е тясно свързана с историята на българския народ, с преклонението към неговите  герои. През 1902 г. В Карлово се създава комитет за издигане паметник на Васил Левски. Обявява се конкурс за изработване на проект. Марин Василев участва с два проекта и печели първа и втора награда. Предоставя му се правото да изгради паметника. Това изключително отговорна задача и младият скулптор използва целия си творчески опит и знания. В образа на Васил Левски той предава типичните черти на бореца-революционер – безстрашен, безкористен, отдаден на народното дело. Движението на тялото, широкият размах на ръката разкриват смелия и буен характер, решителност и непримиримост. Архитектурно паметникът сполучливо се откроява на фона на  Балкана.

В творчеството си Марин Василев е художник – реалист, няма предпочитания към определен вид скулптура, работи монументална, декоративна и портретна скулптура. Неговите творби са вълнуващи и разбираеми, изразяващи богатата душевност на българите и ще останат като ценно наследство в българската култура.

Като професор в Художествената академия в София Марин Василев предава знания, опит и любов към красотата на своите студенти. Умира на 14 декември 1931 г. по време на занятия.

Марияна Стайкова, Регионален Военноисторически музей – Плевен