141 години от победната битка при Шипка

На 9 януари 1878 г. се води решителната битка при Шипка-Шейново, която е заключителното усилие на Южния руски отряд за разгрома на Централната османска армия в Руско-турската война (1877 – 1878).

В края на месец декември 1877 г. Южният отряд на руската армия с командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки, преминава Стара планина при трудни зимни условия. Пристъпва към изпълнение на основната задача поставена от плана за действие след преминаването на планината – разгром на Централната османска армия, с командващ Вейсел паша (26 768 войника и 83 оръдия). Южният отряд на руската армия е разделен на три колони – лява, с командир генерал-лейтенант Николай Святополк – Мирски (18 800 войника и 24 оръдия); централна, с командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки (11 500 войника и 50 оръдия); дясна, с командир генерал-лейтенант Михаил Скобелев (15 840 войника и 14 оръдия). В състава на колоните са включени и дружините на Българското опълчение.

Битката се развива в два боя на 8 и 9 януари 1878 г. На 8 януари руските сили атакуват Шейновският лагер на османската  армия, където са резервите на Вейсел паша. Но са принудени да прекратят атаката и търсят подкрепата на генерал-лейтенант Фьодор Радецки с настояване за енергични действия на централната и дясната колона.

През нощта на 8 срещу 9 януари Вейсел паша прегрупира своите сили. Шейновският лагер е укрепен с 4 табура свалени от Шипченския проход. В 6:30 часа започва атака срещу лявата руска колона като последователно пренася удара от десния към левия руски фланг. Особено ожесточен е боят при гората край с. Секерчево. Турците са отбити и са заети техни редути от втората им отбранителна линия. Обхванати са двата им фланга от източната страна на Шейновския лагер. Предприета е атака и на село Шипка (днес град Шипка). След забелязано масово отстъпление на турски части, лявата колона в 10:00 часа преминава в настъпление срещу западната страна на лагера. Овладени са първите траншеи и е отбита последвалата конраатака. 63-ти Углицки Пехотен полк, IX-а Стрелкова бригада и V-а Опълченска дружина атакуват и превземат централния Шейновски редут №2. Успешна е и атаката на Шейновски редут №1 от III-и Стрелкови батальон на 63-ти Углицки Пехотен полк. Батальонът е вдигнат в атака от полковник Панюхин и барабанчика на полка. Към 14:00 часа части на лявата и дясната колона се съединяват южно от превзетото с. Шипка. Вражеските сили в Шейновския лагер са разкъсани, като е провален опитът на Вейсел паша да възстанови връзката между турските части. Принуден е да съсредоточи останалите му сили около командния си пункт при местността Косматка и да поиска капитулация.

Към 12:00 часа в атака срещу турските сили на Шипченския проход преминава и централната колона. Главния удар нанася 55-и Подолски Пехотен полк. Обходно движение осъществяват Брянският Пехотен полк и Житомирският Пехотен полк. С цената на 1507 убити и ранени, централната колона сковава силите на турската групировка и не допуска тя да окаже помощ на Шейновския лагер.

Изправен пред неминуемо поражение, към 15:00 часа Вейсел паша изпраща парламентьор при генерал-лейтенат Михаил Скобелев с предложение за капитулация. Предложението е прието с условие да се предадат и частите при Шипченския проход.

Шейновската битка завършва с пленяването на цялата Централна османска армия (3 паши, 765 офицера и 22 000 войника). Броят на убитите и ранените е 4000 души.[1] Турция се лишава от най-боеспособната си армия към началото на 1878 г. Окончателно е разкъсана отбранителната турска линия по Стара планина. Открит е пътят за настъпление в Тракия и към Цариград. Общи руски загуби – 5107 убити и ранени.