Днес се навършват 127 години от смъртта на Захари Стоянов. Истинското му име е Джендо Стоянов Джедев. Той е български революционер, участник в националноосвободителното движение, писател, журналист и политик. Участва в организирането на Старозагорското въстание през 1875 г. Включва се активно в подготовката на Априлското въстание (1876) като апостол от IV революционен окръг. След освобождението на България от османско иго е един от идеолозите и организаторите на Съединението на Източна Румелия с Княжество България . Участва в борбата за освобождението на Македония. Член на Народно-либералната партия. Депутат в 4-ото Народно събрание, заместник-председател и председател на 5-ото Народно събрание.
Автор е на книгите: „Васил Левски“, „Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитра и Стефан Караджата“, „Черти от живота и списателската деятелност на Любен С. Каравелов“, „Христо Ботев“, както и на публицистичните брошури „Заробването на Гавраил паша“, „Не му беше времето“, „Какво направихме в Търново“, „Чардафон Велики“. Най-значителното му произведение е творбата му „Записки по българските въстания“, в която са отразени подготовката, избухването и потушаването на Старозагорското (1875) и Априлското въстание (1876).