На 10 декември 1877 г. Плевен се превръща в символ на решителността и саможертвата в името на свободата. В продължение на пет месеца градът е епицентър на жестоки битки, които кулминират с грандиозния финален сблъсък на тази дата. В мъгливата утрин руските войски под командването на генерал Ганецки и подкрепени от румънски части водят решителна битка срещу обсадените турски сили на Осман паша.
Битката започва при моста на река Вит, като турците постигат първоначални успехи, превземайки траншеи и артилерийски позиции. Картината се обръща около 10 часа, когато в боя влизат резервите на руската армия. Руските войски възвръщат загубените позиции, пленяват турски оръдия и знамена. Турските части изпадат в паника, а Осман паша няма възможност да използва резерва си поради хаоса на моста.
В ранния следобед боят утихва, а белият флаг слага край на Плевенската епопея. Цената на победата е висока – хиляди убити и ранени, но значението ѝ е историческо. Плевен не само извоюва свободата си, но и проправя пътя към успешния край на войната и възстановяването на българската държавност.
Днес, на 10 декември, Плевен отдава почит на героите си и чества Деня на признателност към загиналите за свободата на града. Празникът напомня за силата на духа и саможертвата, които предопределят свободата на България.