Денят на труда и на международната работническа солидарност, известен като Ден на труда, в България за първи път е отбелязан на 1 май 1890 г. от Топографското дружество. Началото е поставено в САЩ през 1886 г., когато синдикатите провеждат мащабна национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частни охранители, наети от бизнеса, разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват четирима. Репресиите срещу работниците продължават и след смазването на протестите. 7 работници-анархисти са арестувани заради участието си в демонстрацията. Те са набързо oсъдени и обесени в центъра на Чикаго. Делото срещу тях се превръща във фарс и международен скандал, като няколко години след обесването им, съдът е принуден да признае, че те са били напълно невинни. Драмата в Чикаго дава още повече сили и решимост на борбите на работещите хора, като борбата за 8-часов работен ден се разпространява по цялото земно кълбо, а 1 май започва да се отбелязва като ден – символ на борбите на всички работници по света.
Дори след толкова години този ден не губи първоначалния си смисъл – да се търси повече защита за работещите.