По стара традиция на 14 февруари българите честват Трифон Зарезан. На този ден празнуват лозарите, винарите, градинарите. Празникът е свързан с пролетното зарязване на лозата.
В традиционната култура рязането на лозята е изключително мъжка дейност. На този ден жени не се допускали в лозята, за да раждат лозите. Жените приготвяли обредната храна, която мъжете вземали със себе си, когато отивали да зарязват. На лозето мъжете зарязвали и поливали около главините с благословия за берекет.
Практиките с лозовите пръчки са едни от най-съществените, наред със зарязването, поливането с вино и благословиите. В Северна България, в селата покрай Дунав, пръчките се хвърлят в реката, за да тече виното така, както тече Дунава. Една от пръчките винаги се свива на венец, който се поставя на калпака, около кръста или през рамо. От лозови пръчки се приготвя и „короната“ на лозарския цар.
След зарязването накичените с лозови пръчки мъже се събират на обща трапеза и избират Царя на лозята.