Честит празник на плевенските куклени актьори!

Плевенските куклени актьори днес имат празник, тъй като отбелязваме Международния ден на кукления театър – 21 март.

Кукленият отдел е част от структурата на Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ от 1998 г., след като официално е закрит Плевенският държавен куклен театър. Голяма част от трупата на бившия културен институт преминава в новосъздадения Куклен отдел към Драматичния театър.

Плевенският театър за деца, чиято рождена дата е през 1958 г., има многогодишна история. Десет години той съществува като трупа към Народното читалище „Георги Димитров“ (днес читалище „Съгласие“), след което е одържавен, разказва историческата справка на сайта на ДКТ „Иван Радоев”. За директор е назначен Спиро Спиров и благодарение на неговите усилия, плевенските кукленици се сдобиват с отлично оборудван за целта собствен „дом“- бивша евангелска църква, споровете около която години по-късно стават причина за закриването на театъра.

Десетилетия наред трупата на куклениците расте – и количествено, и професионално. Създадени са прекрасни спектакли, с които плевенският куклен театър обикаля Европа и Русия, трупа самочувствие и се нарежда сред „най-добрите състави в България“.

Ядрото на трупата са актьорите Антоанета Андреева, Андрей Андреев, Недка Василева, Марин Георгиев, Слава Михова, Весела Павлова, Виктория Рубенова, Анелия Стойнова, Китка Цонева…; режисьорите Михаил Ганев, Иван Теофилов, Сергей Висонов, Елена Владова, Емилия Цветкова, Александър Галперин; художниците Лиляна Ангелова, Тома Трифоновски… драматургът на театъра Петър Ковачев…

Представленията за деца са стотици. Професионалното израстване на състава води и до успешни опити в куклената драматургия за възрастни. Раждат се заглавия като „Адвокатът Патлен“, „Швейк“, „Левакът“, който получават високата оценка на българската и чуждестранна публика. Създаден е и прекрасният Международен фестивал „Хора и кукли“.

В настоящия състав на ДКТ „Иван Радоев“ кукленият и драматичният отдел не съществуват самостоятелно, а представляват една трупа. Тази особеност на театъра увеличава възможностите за създаване на спектакли с пълноценното участие на целия творчески потенциал.