На 17 януари Православната църква почита паметта на Свети Преподобния Антоний Велики, роден през 215 година след Христа.
Легендата разказва, че след като остава сирак, той раздал наследството си на бедните и се заселил в изсечена в скалите египетска гробница. Една нощ през отворите й минали всевъзможни гадини и зверове. Всички те нападнали Антоний и му нанесли жестоки рани. Изведнъж обаче изчезнали. През пролуката на тавана Антоний бил озарен от светлина, която излекувала раните му. След случилото се светецът заживял в пълно усамотение и мълчание в продължение на 20 години. За постъпка си бил възнаграден със способността да лекува.
Починал на 105 годишна възраст, на 17 януари 356-та година
Затова народът почита Антоновден за предпазване от болести. На този ден жените не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя „за белята, за лелята“, т.е. за чумата. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден.
На Антоновден и Атанасовден, който е на следващия ден – 18 януари, празнуват ковачи, железари, ножари и налбанти.В нар. представи братята Андон и Атанас били ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи.
Именици днес са Антон, Антония – старо римско родово име, означаващо безценен, неоценим, който няма цена, Антоана ,Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Доника, Дончо, Донка, Дона, Драгостина, Тончо, Тонка, Тонко, Тоня, Тони.