Днес, на Първи март – един от най-хубавите дни в народния календар, който е свързан с настъпващата пролет, с пробуждащата се природа, с ново начало, българите имат отколешна традиция да се закичват с мартеници.
Народът вярва, че Баба Марта е сестра на Голям и Малък Сечко (Януари и Февруари) и винаги е люта, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят дори да го опита. От тук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се умилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна, времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва вятър и облаци закриват Слънцето.
На първи март всеки трябва да носи мартеница, особено малките деца, младоженците или новородените домашни животни. Мартениците се слагат на китките, на врата като огърлица или на дрехите отляво. Традиционната мартеница се изработва от червен и бял вълнен или памучен конец, те се усукват задължително поотделно наляво, след което двата се събират и се усукват –надясно. Мартеницата е амулет, който гони злото и привлича доброто, тя се е смятала за поставянето на начало на нов живот (в българската символика червеният цвят се свързва с мъжкото начало, а белият – с женското, тяхното свързване означава зараждане на нов живот).
Мартеницата се сваля когато се види първият щъркел и се завързва на плодно дърво. В някои райони я хвърлят в реката, за да им върви по вода и всичко лошо да изтече.