Честваме Деня на Съединението

На 6 септември преди 133 години българите слагат решително край на несправедливите решения на Берлинския конгрес, с решенията на който през 1878 г. България е разделена на Княжество България и на автономна област Източна Ромелия.

С акта на съединение от 6 септември 1885 г. е дадена зелена улица на самостоятелното държавно съществуване на българската държава.

Подготовката за Съединението започва още през април 1880 г. когато Константин Величков и Димитър Наумов пристигат от Източна Румелия в София за преговори с правителството. Взема се решение Княжеството да се заеме с дипломатическата подготовка, а дейците от автономната област с вътрешната организация за съединението.  На 17 и 18 май 1880 г. в Сливен се създава Централен таен комитет с председател Константин Величков.  В Лондон е изпратена мисия за сондиране на мнение по българския въпрос.

В началото на 1884 г. консерваторите от Източна Румелия изпращат до Великите сили делегация, водена от Иван Гешов и Христо Христов, но тя е посрещната хладно. Турските насилия в началото на 1885 г. дават нов тласък на движението. На 10 февруари в Пловдив се създава Таен революционен македонски комитет – по-късно преобразуван в Български таен централен революционен комитет с председател Захарий Стоянов.

БТЦРК използва опита на БРЦК от Букурещ. Из цяла Южна България се създават местни комитети в тясна връзка с македонските дружества от Княжеството. Провеждат се митинги, демонстрации, излизат чети. Скоро се осъзнава, че не е време за въстание в Македония.

На 25 и 26 юли 1885 г. на съвещание в с. Дермендере (сега с. Първенец, Пловдивско) БТЦРК решава да се пристъпи към съединение с Княжеството под егидата на княз Александър Батенберг.  За делото са привлечени и офицерите майор Данаил Николаев, майор Райчо Николов, майор Димитър Филов и др. Изготвя се план за превземане на Пловдив.

Борбата започват панагюрци и БТЦРК призовава за незабавни действия. Хиляди въстаници от Пазарджик, Чирпан, Асеновградско се устремяват към Пловдив. Въоръженият отряд на Продан Тишков (Чардафон) с развято знаме на Съединението, ушито лично от годеницата му Недялка Шилева, се насочва от с. Голямо Конаре (днес гр. Съединение) към Пловдив. В ранната утрин на 6 септември 1885 г. въстаниците и войската, начело с майор Данаил Николаев, арестуват областния управител Гавраил Кръстевич, който възкликва: „Аз съм българин, и аз съм за Съединението!”.

Съставено е ново правителство от д-р Георги Странски, което официално обявява Съединението на Източна Румелия с Княжество България. На 8 септември 1885 г. в Пловдив посрещат с овации пристигналия княз Александър Батенберг.

Предстои международно признаване и защита на Съединението, затова новото правителство въвежда военно положение и мобилизация. През есента на 1885 г. България спасява Съединението чрез блестящи победи в Сръбско-българската война.