Църквата почита днес Свети Кирил Философ

Свети Кирил Философ  е славянски християнски просветител, който заедно с  по-големия си брат – Методий, са създатели на глаголицата, станала основа за кирилицата. . На 30 декември 1980 г. с апостолическото послание Egregiae Virtutis, папа Йоан Павел II обявява Константин-Кирил Философ и брат му Методий за съпокровители на Европа. Православните християни го почитат и като един от светите Седмочисленици.

Роден е 827 г. в Солун, Византия. На около 17 години (842/843) той отива в Константинопол. Талантът му и духовните му интереси са забелязани и оценени и през 842/843 – 847 г. Константин учи философия, граматика, реторика, музика, аритметика и астрономия в Магнаурската школа, където получават образованието си децата на императора и на висшата византийската аристокрация. По време на следването си младежът е забелязан и от цариградските управляващи и Патриаршията.

Константин владее на високо ниво старославянски, гръцки, латински, еврейски (който усъвършенства при започването на хазарската мисия по време на престоя си в Херсон и дори пише граматика за него), ползва сирийски и арабски, вероятно придобива познания и по хазарски, алански и персийски, немски и други езици.

Във времето между 843 г. и 851 г. е и първата значителна публична проява на Константин-Кирил Философ — диспутът му с низвергнатия патриарх Йоан VII Граматик, който е иконоборец. В дискусията с него младият философ се отличава със своето остроумие, красноречие и точни знания. За радост на цариградското правителство и на легитимния патриарх, той аргументирано оборва своя противник.

Първата дипломатическа мисия на Константин-Кирил е  по поръка на император Михаил III в Багдат.  В диспута  му със сарацините в в Багдат се разисква не само основният въпрос за Светата Троица, но и проблеми за войните, за данъците, за отношението към мира, за изкуствата. Със знанията и личността си мисионерът привлича вниманието на опонентите си и спечелва доверието им. Според житието му, Константин ги „наддума по всички въпроси – така, че те му се чудят, изпадат в удивление“. Константин-Кирил демонстрира познания и по Корана. Успява да постигне и освобождаването на хиляди християнски пленници, които връща със себе си във Византия.

През годините Константин получава няколко много важни мисии, на някои от които е придружен от брат си Методий.

Заедно с брат си Методий в манастира „Свети Полихрон“, най-вероятно с малък кръг ученици, започват да се занимават със съставянето на славянската писменост и превода на светото писание на славянски език.

Малко преди смъртта си той приема „великата монашеска схима“ с име Кирил, с което остава като светец в Православната и на Римо-католическата църква. Кирил умира в Рим на 14 февруари 869 г. Той е погребан в криптата на базиликата Сан Клементе в Рим.