Цар Самуил и битката при „Траянови врата“ на 17 август 986 година

Крепостта  „Траянови врата“ е открита при археологически разкопки през 1985 – 1986 година. Проучванията доказват, че крепостта е била добре укрепена още през VI век след Христа, по времето на византийския император Юстиниян I, когато по тези места започват да се заселват славяни. Крепостта е построена върху възвишение в Средна гора.

На 17 август 986 година войските на един от най-великите български царе – Самуил, се спускат от ихтиманските възвишения и разгромяват една от най-добре обучените и въоръжени войски по това време – армията на византийския император Василий II. В тази битка се проявяват най-добрите качества на българската войска и големите стратегически умения на нейния предводител – цар Самуил. Те използва внезапни нападения, успоредно преследване и изпреварване на вражеските войски, силно разузнаване и съкрушителни удари в ядрото на противника.

След победата в прохода  Самуил става господар на положението в Балканския полуостров. През 997 година цар Роман умира и на негово място е коронясан Самуил. В годините непосредствено след битката са отвоювани североизточните български земи. Самуил и другите български войводи предприемат настъпление срещу Солун, в Елада и по източното крайбрежие на Адриатическо море. Военното надмощие на българите трае до битката при Сперхей. За съжаление победата при „Траянови врата“ само отсрочва края на Първата българска държава, който настъпва през 1018 г.

Качествата на българското войнство в ония времена са известни в историята, като ранното средновековие, в които  България е била една от най-силните империи в Европа.