Основателят на Бялото братство – Петър Дънов, наричан от последователите си Учителя или Беинсá Дунó, е роден на 11 юли 1864 г. Учението му е известно в България като дъновизъм, макар самият Дънов да не одобрява това наеменование. Той определя създаденото от него религиозно-философско учение като „езотерично християнство“. То е признато от българската държава за религиозно и е регистрирано от Дирекцията по вероизповеданията като отделно вероизповедание.
Дънов е завършил Методистката теологическа семинария Дрю в град Медисън, щата Ню Джърси, а по-късно се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет, където защитава дипломна работа „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране”. Една година посещава занятията в Медицинския факултет на Бостънския университет и получава сертификат, даващ му право да практикува медицина.
През 1895 г. Петър Дънов се завръща в България и през 1897 г със съмишленици във Варна учредява „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ“, което по-късно се нарича „Всемирно бяло братство“ (1918 г.), а последователите на Дънов започват да го наричат Учителя Беинса Дуно. Според някои източници етимологията на името „Беинса Дуно“ е със санскритски корени и според една от интерпретациите може да се преведе като Този, който носи доброто чрез слово. [
От 1900 г. Петър Дънов свиква ежегодни събори, които в продължение на 42 г. се провеждат през месец август на различни места в страната – Варна, Бургас, Търново, София, на планините Рила и Витоша.
Широко популярни стават беседите, които Дънов изнася публично. Някои от тях са стенографирани и събрани в сериите „Сила и живот”. В тях Петър Дънов излага основните принципи на своето учение, което нарича „Новото учение на Всемирното бяло братство“.
През 1927 г. Дънов създава край София селището Изгрева (днес квартал Изгрев), в което събира свои слушатели, последователи и ученици, за да центрира работата на езотеричната школа, която е създал.
През лятото на 1929 г. Дънов за първи път извежда своите последователи и ученици на лагер край Седемте рилски езера. От 1934 г. започва работа върху паневритмията — цикъл от двадесет и осем упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения. По-късно към нея добавя упражненията Слънчеви лъчи и Пентаграм.
Петър Дънов умира на 27 декември 1944 г. Тялото му е погребано в квартал „Изгрев“.
Мисли на Петър Дънов
Искате хората да ви обичат. Дали ли сте нещо от себе си за тях? Жертвали ли сте нещо?
На Господа можем да се помолим с три думи: “Господи, искам да помагам.” Или: “Господи, гладен съм.”
В бъдеще при вас ще остане само това, което сте обичали и което ви е обичало. Всичко, което се е въртяло около вас без любов, ще си отиде, както течащата вода си отива.
Мисли ли човек, нещастията не идват при него. Нещастие и съдба, болести и противоречия има всякога за онзи, който не мисли. Човек, който мисли, дългове няма, той обича, учи, работи.
Защо сме нетърпеливи? – Защото не мислим. Този, който мисли, има специално ухание.
Човек идва на Земята, за да изправи погрешките си, а не за удоволствие.
Ако в твоята душа няма любов, това, което направиш отвън, нищо не струва. Не мисли, че като си дал някому сто хиляди лева, си направил добро.
Обезсърчението се дължи на това, че вие сте далеч от любовта, далеч от знанието. Понеже нямате любов, нямате и знания. От любовта идва доброто в света. Може да постигнете това, което искате, само по пътя на доброто.