Учителят Милко Митев: Следвам заветите на Апостола в живота си

Милко Митев е учител по физическо възпитание в Основно училище „Св. Климент Охридски” в Плевен. Работи там от 30 години и се чувства непреодолимо свързан с него. Той е съдия по бадминтон и има водеща роля за развитието на този спорт в града и страната. Интересен факт, който бележи житейската му съдба от най-ранна възраст е, че той е роден на датата на Апостола на свободата Васил Левски – 18 юли. Много рано осъзнава, че съвпадението не е случайно, а огромна отговорност, и открива, че то го свързва по неповторим начин със заветите на Апостола, които следва всеки ден в живота си. Какво е да си учител днес, защо за него няма проблеми с учениците и трудно ли е да си винаги мотивиран и позитивен – на тези и други въпроси преподавателят отговори за infopleven.

– Г-н Митев, кога научихте, че сте роден на датата на Левски?

–  Много рано – като ученик в 4 клас. Сигурно в момента, в който разбрах като дете, че съм роден на една дата с Левски – 18 юли, нещо в мен се е обърнало. Не съм съзнавал точно какъв е бил той, какъв трябва да бъда аз – някакси отвътре ми идва, това ми е дадено. Даже много пъти колеги са ми казвали, че много идеалистично гледам на нещата. Да, така. Никой не може да ме промени. Такъв ми е характерът. На 18 февруари сключихме брак с моята съпруга – бяхме студенти в София. На следващия ден  поднесохме цветята от сватбата пред паметника на Апостола. В студентското ми общежитие в София над моето легло стоеше портретът на Левски. В кабинета ми до физкултурния салон в училище над главата ми е портретът на Васил Левски. До него съм нарисувал знамето на България. За Левски е казано много – всичко се знае. Следваме заветите му. Има няколко негови мисли, които носят огромно съдържание и сила и жалко за родината, за народа, че такъв човек е имало на тази земя, а напоследък толкова са поругани неговите идеали.

–     Сигурно сте чел много за Апостола?

–    Не мога да кажа, че съм изчел всичко за Левски – аз съм го усетил в себе си. Поведението ми е такова. Даже децата ми казват, че имаме и визуална прилика с него. Всяка година на 19 февруари с представителна група от училището поднасям цветя пред паметника на Апостола. 5 деца се включиха и тази година, директорката Татяна Христова – също.

–    А какво казвате на учениците си за Левски?

–   Уча ги на заветите на Левски. Уча ги като искат да видят как да постъпят, да гледат мен. Аз съм първият, който спазва правилата. Ако държа цигара в уста и ти се карам, че пушиш, това е грешка. Така е правил Апостола – стотинката е делял. Давам от себе си безкрайно много за училището. Това да бъдеш патриот към училището си, да обучаваш, да организираш – това са заветите на Левски. Моите ученици, които тренират всеки ден, ходят на състезания и печелят награди, ги наричам училищни патриоти. Такива са за мен, това е всеотдайност. Винаги изтъквам името на училището, за което работя. Това е вид патриотизъм. Това са възприели и децата – те знаят, че това е нашето училище и ние се борим за неговото име.

–    Всъщност възпитанието е личният пример – да покажеш кое как се прави, а не да говориш.

–   Абсолютно. Много често с децата си говорим на теми, на които те никога не биха говорили с родителите си.  Стигат до мен, защото съм ги предразположил. Те много искат някой да ги изслушва и да им дава уроци от живота. Аз имам две прекрасни деца и никога не съм ги възпитавал, никога не съм сядал да говоря с тях – това е било дело на съпругата ми. Аз с поведение съм ги възпитавал. Те са ме гледали какво правя, как се държа – това е моето възпитание. Това казвам и на учениците си – гледайте ме и ще разберете. Вижте какъв ми е изказът, поведението, външният вид, познанията, професионализмът.

–   Къде се къса връзката между поколенията?

–  Извън училище. Много често рисувам един триъгълник – в центъра му е детето. При основата на фигурата са училището и семейството, които можем да променим, а на върха е социумът, цялата държава, която не можем да променим. А всъщност това е всичко, което ни затиска отгоре. И тази точица няма развитие отникъде. Няма учител, който да е злонамерен. Обаче това, което идва отвън и влиза в децата като информация – незаинтересованост на родителите, престъпност, безработица, икономическа криза, има огромно влияние върху тях. Демотивира ги. Те не знаят какво да правят, не виждат светлина в тунела. Спортът е една от дейностите, които могат да ги направят по-устойчиви в живота, да им изгради качества. Като класен ръководител действам много мобилно с моите ученици и се обичаме. В часа на класа в зависимост от моментното настроение развиваме интересни теми. Водим открит и честен диалог, което те оценяват и уважават. Нямаме никакви проблеми помежду си. Аз изпитвам удоволствие с класа си. Не се вживявам в някаква роля – аз съм си Митев, учителят, съвсем земен човек. Бил съм инспектор преди години, но се върнах отново учител – там ми е силата и настроението ми е там.