Уникален концерт на Плевенската филхармония обедини в едно чукове, наковалня, танци и музиканти. Необичайната комбинация, поднесена с вкус и стил, екзалтира публиката в препълнената зала „Катя Попова”. „Танцът в музиката”, който творците предложиха, беше благотворителен и е част от националната дарителска кампания „Артисти за артисти”, която е в подкрепа на Пловдивския театър.
Атрактивността на концерта придаде друга атмосфера на добре познатия ни симфоничен оркестър. А блясъка и адреналина на събитието създадоха талантливите танцьори Десислава Йовелинова и Милчо Петров. Най-вълнуващи се оказаха изпълненията на двете танцови двойки от най-малките възпитаници на Йовелинова.
На сцената се изявиха и утвърдени нейни танцьори в теийнейджърска възраст.
Малчуганите следваха в синхрон своята танцуваща преподавателка и партньора й в един малко популярен днес танц – менует, след който оркестърът изпълни Унгарски танци № 1 и 5 от Брамс.
След тях прозвуча и оживя виенски валс из операта „Фауст“ на Шарл Гуно. Добре познатата ръченица на Петко Стайнов из сюитата „Тракийски танци“ не остави никого в залата равнодушен.
Във вихъра на танца чардаш из оперетата „Царицата на чардаша“ на Имре Калман ефирните танцьори нагнетиха въодушевлението сред публиката. То ескалира при атрактивната поява на перкусионист от оркестъра, облечен като ковач, който разигра с диригента Славей Тинчев забавен скеч, преди изпълнението на полка от Щраус.
В ръцете на опитния музикант различни размери чукове и наковалня се превърнаха в музикални инструменти. Оригиналната хрумка предизвика искрен смях, бурни овации и одобрителни възгласи сред публиката.
Десислава Йовелинова и Милчо Петров нажежиха още повече страстите с горещия испански танц арагонеса из операта „Кармен“ на Ж. Бизе. Кан-кан из оперетата „Орфей в ада“ на Жак Офенбах пък танцуваха големите възпитанички на Йовелинова. Последният танц в едночасовия концерт беше също страстен – тангото „Пор уна кабеса„, на което актьорът Ал Пачино танцува във филма „Усещане за жена“. След финалния щрих, който музикантите поставиха с „Радецки марш“ от Йохан Щраус, изправената на крака публика отказа да си тръгва и извика на бис Йовелинова и нейния партньор. Те удовлетвориха очакванията и на пръв поглед повториха завладяващото танго, но всъщност изиграха съвсем нов, но все така страстен танц.
Снимки: Васил Великов