Трагичната база превърна лекоатлетите на Плевен в мазохисти

Царицата на спортовете – леката атлетика, е цар на плевенския спорт. Доказателството са постиженията на отдалите й се в нашия град. Скоро обаче това може да се промени. Накъде … Естествено, че в негативна посока. Какво върви възходящо в родния спорт, че да го последва и плевенският?! Процесите потвърждават тази мрачна картина. Само допреди десетина дни за сетен път отбелязахме поредните титли и медали на атлетите ни. В еуфорията от успехите обаче пак избутахме назад въпроса: Как го постигат? Вероятно, защото е по-лесно да се каже: Имат талант и го реализират. Но ако погледаме как протича подготовката им на тренировъчната база, ще останем потресени. Такова място въобще няма, а това предначертава и липса на елементарни условия за тренировки.

Секторите за хвърляния вече почти не се различават. Отдавна бе разбита и открадната пътеката. Треньори и състезатели опитват да я заместят с временна, но на следващата сутрин и тя е изчезнала. Този сценарий се повтаря многократно. Разбити и задигнати са гривната в сектора за мятане на диск и клетката за хвърляне на чук. За капак след националния празник Трети март, лекоатлетическата зала осъмна с изпочупени външни прозорци.

Ето в какви условия подготвят своите шампионски успехи плевенските лекоатлети. Става въпрос за над 130 картотекирани състезатели от Плевен, а отделно тук тренират и деца от целия град. Много от тях правят невъзможното и успяват, против всякаква  логика. Например състезателите по хвърляне на копие пак станаха шампиони. Тази дисциплина винаги е била гордост за плевенския спорт. Доказателството – националните рекорди винаги са били на плевенски копиехвърлячи – Емил Цветанов /за мъже, с постижение запазило се около 20 години/, Вержиния Милашка /девойки старша възраст/, Геновева Иванова /девойки младша възраст, през 2015 г./, Венелина Петкова /момичета под 16 г., през 2016 г./. Сега състезателите от тази дисциплина няма къде да тренират. През миналата година Полина Макаева нямаше къде да се подготви за световното първенство. Благодарение на намесата на кмета Георг Спартански бе окосена избуялата трева в сектора за мятане на диск и девойката тренира 20 дни в нормални условия. Друг пример, за който почти всички интересуващи се от спорт знаят, е с най-добрия българин в скока на височина Тихомир Иванов. Той и треньорът му Георги Гетов обикалят като чергари България и съседните й държави, за да проведат нормална подготовка. Само преди броени дни Тихомир стана четвърти в Европа, а през миналото лято бе десети на Олимпиадата в Бразилия. Сега възпитаниците на треньорката Галя Николова пък спечелиха пет шампионски титли и два сребърни медала от националния шампионат по зимни хвърляния. Равносметката на хвърлячите на Николова от миналата година е – 25 медала от национални първенства и около 50 медала от различни турнири.

Как са ги спечелили, тренирайки в тази мизерия … Навярно са мазохисти … Техен си проблем …

Вероятно така си казват онези, които след подобни триумфи залагат на до болка познат сценарий – снимки с шампионите. След шумотевицата въпросният антураж се прибира в дупката си и пас. И никой не отваря дума за база, условия и т.н. Правят го само преди избори, а след тях отново … пас.

Какво стана с афишираното преди десет години изграждане на модерни сектори за хвърляния. После дойде друго обещание – нов спортен лекоатлетически комплекс. Документацията за него бе внесена в спортното министерство през септември 2015 година. През следващите година и половина обаче само тишина и покой.

Печално е, че заради липсата на нормална база един от най-успешните центрове в този спорт в България няма възможност да проведе дори турнир на зонално ниво от Ученически игри. При настоящите потресаващи условия нереален блян е Плевен да бъде домакин на национално първенство или международно състезание по лека атлетика.

Изводът от излагането на тези проблеми показва – трагедия.

А тя гласи, че с много бързи темпове плевенският спорт губи блясъка си

Причината е, че все по-трудно и дори невъзможно е да задържим най-добрите си състезатели. Треньори и ръководители успяват в изграждането и шлифоването на даден талант. Когато обаче вече е излъскан и блясъкът му е неотразим, го изпускаме хей така, без нищо да отлети и друг да му се радва и пъчи покрай постиженията му. Става въпрос за най-силните години на спортистите. А те са след излизане от юношеска възраст. Примери колкото щеш, но от тях боли. А ако се обърнем назад, ще изпаднем в ужас. От тук тръгнаха Тереза Маринова /олимпийска, световна и европейска шампионка на троен скок/, Моника Гачевска, Андриана Бънова, Петър Кременски, Надежда Рачева, Вержиния Милашка, Рената Петкова. Списъкът е дълъг. Но кой го интересува. Пролетта ще дойде, бурените ще избуят, а гюлето, диска и чука ще се приземяват в змиярника. Е, пак е нещо, за копието няма дори такъв терен.