Те ти, булка, Спасовден!

Днес е Спасовден. Според народните схващания на този ден Господ прибира душите на всички покойници, които е пуснал на свобода сред хората на Велики четвъртък. Затова жените отиват рано сутринта на гробищата, раздават варено жито и хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на „оня свят“. Вярва се, че на Спасовден болните могат да се излекуват, ако преспят на поляна, където расте билката росен. Води ги техен близък, който се уважава като „побратим“ или „посестрима“ на болния.

На четиридесетия ден от Възкресението Христос  се явил за последен път на своите ученици. Той беседвал с тях и ги извел от града на Елеонската планина. Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял се отделил от земята и, подет от облак, се издигнал към небето при Своя небесен Отец (Лук. 24:50).
Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници. Българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл – Спасовден, Денят на Спасителя. Празникът е подвижен и се отбелязва 40 дни след Великден.На Спасовден се вика дъжда, като се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песн.

Вярва се, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата — обилна; спасовският дъжд е скъп — капката струва колкото жълтица.

В нощта срещу Спасовден могат да получат чудодейно изцеление страдащите от незнайната и нелечима “самодивска” или “русалска” болест. Лек за нея е красивото русалско цвете “росен”. То цъфти много кратко време с красиви и благоуханни червени цветове по скришни горски полянки.

Много народни поверия са свързани с митичните девойки самодиви и русалки. През пролетта те се завръщат от своите зимовища накрай света и населват отново поляните и горите, изворите и реките. Вярва се, че през нощта срещу Спасовден русалки “сеят” роса по нивите, за да станат плодородни. И тази роса има и целебна сила. Затова на сутринта хората излизат и се търкалят в росната трева, за да са здрави през годината.

Скоро след митичните девойки-русалки се появяват и други, съвсем реални лечители на същата “русалска” или “самодивска” болест. Те са само мъже и се наричат с подобно име – русалии. А седмицата, през която те обхождат селата със своя целебен ритуал, се нарича Русалска неделя.

С този ден е свързан и  популярния израз „Те ти, булка, Спасовден!“. Той обаче не е свързан толкова с лечебните сили в нощта срещу празника, колкото с една древна народна приказка. Тя се разпространявала тайно, защото била еротична и рядко се разказвала, защото се считала за „срамотна“. В нея ставало въпрос за плодовитостта на героите, а изразът идва в края на приказката и до днес се използва като обобщение на нещо неочаквано, но и за избавление на човек, преминал през голямо премеждие.

На Спасовден носещите името Спас, Спаска, Спасена, Спасения, Спасимир, Спасимира, Спасуна, Сотир