С поклона пред паметта на Александър ІІ в Плевен отдадоха почит към всички, дали живота си за българската свобода

В параклиса мавзолей „Св. Георги Победоносец” в Плевен днес беше отслужена панихида в памет на Цар Освободител Александър II по повод 134 години от неговата гибел.

Панихидата беше отслужена от плевенския митрополит Игнатий в съсложение със свещеници от плевенските храмове.

Официални лица на церемонията бяха областният управител Ралица Добрева, кметът проф. Димитър Стойков, представители на клуб „Традиция”, общински съветници, граждани.

В слово директорът на „Военноисторическите музеи” – доц. Милко Аспарухов, представи накратко изпълнения с перипетии живот на Александър II, убит  при атентат на 1 март 1881 година в Санкт Петербург.

„За повечето наши съвременници Александър ІІ се възприема не като личност от плът и кръв, а като символ, идея или мит. Дали самият той, започвайки поредната и последна за Русия война с Османската империя е предполагал, че някога ще получи титлата Цар Освободител. Тя му е донесена от хора без титли, чиито имена дори не са изписани върху надгробните  им плочи, а е отбелязан само техният брой-героите от Шипка и Плевен, Стара Загора и Свищов, Шейново и Одрин, същите тези, на които той дарява свободата, отменяйки през 1861 г. позорното за Русия крепостно право”, изтъкнав словото си Милко Аспарухов.

Аспарухов припомни още, че  на Александър II  е отредено и изпитанието да бъде „един от войните на православието, да поеме огромната морална и материална отговорност на поредната война, но този път – война за вяра, за християнско самоуправление, за брата християнин, носещ пет века ярема на чуждо религиозно господство, заплашен от етнически и верски геноцид”.

Александър ІІ не влиза в бой, но  отблизо следи развоя на събитията и не случайно изкарва 40 дни в село Пордим, в непосредствена близост до плевенския боен театър, където се решава изхода на войната. Сълзи на радост и гордост издават огромното му вълнение в деня на падането на Плевен, а един Георгиевски темляк на дръжката на сабята му го приобщава към  войнството му и успешното решаване на петмесечната Плевенска епопея. Войната завършва с  изстрадана, но  много ценна победа.

„С поклона пред паметта на Александър ІІ поднасяме своя дълбок и искрен поклон към всички, които дадоха живота си за българската свобода, за националните ни идеали и за светлото бъдеще на България.

Не можем да споменем всички, не знаем всички имена, но Бог ги знае! Амин”, с тези думи завърши словото си доц. Милко Аспарухов.

Десетки години след Освобождението българският народ и българската православна църква редовно отслужват панихиди в навечерието на гибелта на Александър II  в негова памет. По конюнктурни и политически причини за дълго тази традиция се прекъсва. Община Плевен и Дирекция „Военно-исторически музеи я възстановяват през  2000 година.