С песни и венец от билки посрещнаха Еньовден в Кайлъка

Ранобудни членове на плевенския клуб на пенсионера и хората с увреждания „Мизия” посрещаха и изпращаха тази сутрин на моста в парк Кайлъка с усмивки и букетче – еньовче и здравец. По създадена от тях традиция, всяка година на 24 юни от клуба спазват обичая за Еньовден и вплитат многобройни билки в пъстър и благоуханен венец, под който се минава за здраве.

Дамите от спортните групи към клуба започват приготовленията още от предния ден, билки берат всички и после колективно ги оплитат с червен конец на венец. Еньовче, бял равнец, жълт кантарион, ягода, здравец, бръшлян, синя жлъчка и какви ли още не полезни растения намериха място в днешния венец. А за да се запознаят дошлите с билките и полезните им свойства, от клуба направиха и изложба с разяснителни листовки за това коя билка за какво се ползва, какво лекува, кога се бере и как се приготвя. Оказа се, че много от дошлите да спортуват или просто на разходка в Кайлъка ранобудни плевенчани дори не са виждали на живо еньовче. Според дамите, сред които имаше и много вещи в билколечението, младите хора са много интелигентни и те все повече започват да се интересуват от начините на лечение с помощта на природата.

Деца от III в клас на НУ „Отец Паисий” също дойдоха и се присъединиха към празника на по-възрастните. Малчуганите бяха приготвили два венеца и две кошнички, от които даваха на преминалите под дъхавите оплетени билки пожелание за Еньовден и китка еньовче със здравец. „На Еньовден се заредете с целебната сила на билките и Слънцето и бъдете благословени!”, пожелаваха малчуганите, които работят по проект Успех, секция „Моят свят”.

По традиция, от години на празника присъства и един от най-знаещите билкари Рашко Колев, който за 83-те си години изглежда в прекрасна форма. И може би това се дължи не само на билките, а и на гимнастиката и йогата, с които се занимава. Като всяка година, така и тази бай Рашко подаде на всеки по парченце от направената лично от него лековита баница. В която освен сирене и яйца, винаги има и по някаква билка. За здраве. Питаме го как му е хрумнало:

-Живял съм 7 години в Узбекистан. Там имат едно ядене, казва се чучура /ударението е на „а”/ – това са пелмени с билки вътре, вместо месо. Никак не е вкусно, обаче смятат, че ако човек три пъти яде такова ядене, остава здрав цялата година. През 1958 год. лежах 40 дни в болница там, имах травма на ръката, и всеки ден носеха това ядене. И толкова ми беше омръзнало … Веднъж вуйчо ми дойде и каза, че жена му, която е рускиня, е болна. А тя разбрала, че съм ял чучура и поискала и тя да хапне. Отидох и набрах всякакви зелени неща, каквито намерих, наготвих и казах, че изобщо не е вкусно. „О, като сложим и сметанка, ще стане екстра!”, отговориха те. И на другия ден идва вуйна на крака, каза, че оздравяла. И никой не знае кога е създадена тази рецепта, питал съм, интересувал съм се, но през целия си живот хората там са употребявали чучура.

-От билки от кога се интересуваш?

-Още от дете, моята майка се занимаваше. Градината ни е над 3 декара и половина е с билки, там си растат. Аз цял живот съм ползвал билки, покрай лекарствата взимам и тях.

-Има ли билка, която е най-полезна?

-За най-полезен се смята жълтият кантарион. Руснаците го смятат , че е билка за предпазване от 99 болести. И тя е наистина много силна билка. Аз и сега продължавам да я пийвам от време на време, тя повишава имунитета.

-А как е правилно да се прави чай?

-Прави се само запарка, чаят не се вари, освен ако не са корени.  И е по-полезно с мед.

Бай Рашко разказа и че миналата година е пробвал да прави вино от глухарчета. А нужните продукти са 2 кг пресен цвят от глухарче, 2 кг захар и 3.5 литра вода. Всичко това се смесва и преседява две седмици, за да кипне. След това се прецежда и … се пие.

Наздраве!