Стотици хора се сбогуваха с Цветелина Таслакова в храма „Свети Николай” в Плевен. 20-годишното момиче стана третата жертва на ужасната катастрофа край Луковит. При инцидента на 5 май загинаха Владислав Горанов и Николай Менков, а бяха ранени Иван Гюмишев и Цветелина Таслакова. Цвети се бори повече от 2 месеца за живота си в реанимацията на плевенската Университетска болница, но вчера избра пътя на вечността.
Близки, роднини, приятели от града и страната, журналисти и непознати поднесоха цветя и сведоха глава пред младостта и несправедливо отнетия млад живот, след което изпратиха момичето в последното му пътуване.
Тази сутрин бащата на Цвети – Христо Таслаков, сподели в групата във Фейсбук „Справедливост за Влади, Ники, Цвети и Иван“ следното: „Този дълг беше наш, а децата ни го плащат!!!“ Това ми написа вчера мой добър приятел. Замислих се колко вярно е това. Как нашите деца плащат за примирението и овчедушието ни, за липсата на позиция, за това, че разрешихме на шепа негодници да правят с държавата ни каквото си поискат. Плащат за това, че допуснахме една малка, маргинилизирана, малцинствена част от обществото ни да ни превърне в заложници. Днес плати моето дете, но утре рано или късно ще платят и вашите – и не непременно със смърт. Ще платят с робски живот или пък с години на емиграция или с нещо друго. Наистина е време да се опомним и вземем нещата в свои ръце.“
Поклон пред светлата памет на Цвети!
В памет на Цветелина Таслакова
Умират цветята…
Увяхват понякога рано…
Отлита душата им в миг –
като звън на камбана…
Избират да бъдат звезди –
да растат на небето.
Избират да имат очи,
дето нощем да светят…
И нищо не може да спре
тази кратка раздяла –
душите им имат криле…
И ненужното тяло
остава там, долу, обвито
в пръстта, в тишината…
До корен оголени –
страшно умират цветята…
Автор: Весела Димова
26.07.2014 г.