Сретение Господне е един от четирите празника, който православната църква посвещава на Божията майка. Съвпада с 40-тия ден от рождението на Исус Христос. Според въведения от Мойсей закон, всяко първородно от мъжки пол, трябвало да бъде посвещавано или представяно на Бога. Всеки първороден като собственост на Господ бил длъжен с определена от закона цена да бъде откупен. След навършване на 40 дена от рождението, майката на първородния принасяла в жертва на Бога агне. Ако майката била бедна, принасяла гургулица или два гълъба.
Затова Дева Мария донесла Младенеца в йерусалимския храм.Там била посрещната от благочестивия старец Симеон, който поел Младенеца и изрекъл пророческите думи: „“Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, а на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца” .
Сретение Господне е един от дванадесетте велики празници през годината. По благочестив обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение и на майките се чете определена молитва.
През този ден не се работи, защото децата ще се раждат белязани. Спазва се строго половото въздържание: така ще се увеличи плодовитостта на домашните животни и те ще бъдат живи и здрави. Жените не пипат остри предмети, не режат хляб, конци или дърва, за да бъдат здрави децата. Месят се питки и се раздават в две къщи. По това кой първи ще дойде в къщата се гадае какво дете ще се роди първо – мъжко или женско.
В народните представи света Богородица е покровителка на бременността и родилките, но също е „вълча Богородица“, свързана с животни, олицетворяващи демоничните сили на долния свят. Така едновременно се почита християнската светица-майка и се омилостивяват силите на злото – чрез житна жертва, сексуално въздържание (своеобразен пост) и редица забрани, имащи магически характер.