Специалисти от Плевен: Трябва да говорим за интернет, порнографията и секстинга с подрастващите

В Деня за безопасен интернет – 9 февруари, родители, учители, социолози и психолози се срещнаха с медиите в Плевен, за да акцентират на това, колко опасно място може да бъде за децата интернет пространството. В пресклуба на БТА своето послание отправиха Пенка Спасова – председател на УС на сдружение „Учебна работилница Европа”, директорът на ПГРТО – Плевен Невена Арабаджиева, директорът на ПГ по туризъм „Алеко Константинов” Малинка Маринова, представителите на сдружение „Малки стъпки” – психологът Валерия Симова и социологът Димитър Грънчаров, както и Елена Иванова от сдружение „Развитие на личността и човешките общности”, която взе отношение по темата като родител.

Пенка Спасова припомни, че днес за 13-та поредна година светът отбелязва Деня за безопасен интернет по идея на Европейската комисия. Целта е всяка година на втория вторник на втория месец да се привлича отново вниманието към по-безопасното и отговорно ползване на интернет и мобилни устройства от децата и младите хора. Тази година темата за Деня за безопасен интернет е „Дай своя принос за по-добър интернет“ и именно в тази посока протече и разговорът с медиите.

„Нека да заострим вниманието на родителите към тази проблематика. Да говорим за интернет, порнографията и секстинга в ежедневието. Да споделим добри практики по превенция за това, с което се сблъскваме всеки ден”, призова Спасова в началото на срещата. Тя подчерта, че в Европа всяка година се раждат над 3,7 млн. деца, които са обградени от новите медии, оставящи отпечатък върху тях. Най-голямото предизвикателство в историята на възпитанието, е да обгрижим тези деца така, че да се научат да се справят с опасностите в интернет пространството, акцентира Пенка Спасова. Според едно европейско проучване 45.5% от младежите на възраст между 16 и 19 години поне веднъж в месеца гледат порно, а 9.9% от тях – всеки ден. Това е едно стряскащо проучване, което показва, че интернет не е никак безопасен за младежите, обобщи представителят на сдружение „Учебна работилница Европа”.

За България все още няма данни какъв процент от младежите гледат порнографски материали в интернет. Страната ни е включена в едно друго проучване, в което се посочва, че 12% от децата на възраст между 9 и 16 години вече са се сблъсквали със съдържание, оставило неприятна следа у тях.

В момента се обработват данните от анкета, проведена онлайн в България, в която участие вземат 150 родители на деца до 17 години. Тя е изготвена по проект „Да поговорим за порното“ – разяснения относно порнографското съдържание в интернет и секстинга в ежедневието на семейството. От обработените на 50% данни в нея става ясно, че 18.4% от родителите са сигурни, че децата им са попадали на порнографско съдържание в интернет. Предположение, че децата им са попадали на подобно съдържание са изразили 32.9% от анкетираните, с „не/недопускам” са отговорили 19.7%, „не, знам, че не се е случвало”, са отговорили 25%, а 3.9% са посочили, че нямат представа, сподели Спасова.

За неприятните последици от сърфирането в интернет своя коментар направи и социологът Димитър Грънчаров. Той посочи, че интернет е едно предизвикателство, но е далече от мисълта, че хората вече могат без него. Именно затова трябва да се обърне внимание на превенцията, която би намалила опасностите за подрастващите. Той посочи, че в мрежата може да бъде намерена информация за това как да се направи руло „Стефани” и в същото време и за изготвяне на бомба, така че акцентът трябва да се постави върху разумното използване на интернет пространството. За пример той посочи, че си е направил експеримент, въвеждайки комбинацията от думи: секси, момичета, Плевен. На това са се появили 62 000 резултата от търсенето. Грънчаров напомни, че нещо, качено в интернет, остава там завинаги и реално нямаме контрол над интернет. Именно затова младежите трябва да внимават какво съдържание качват в интернет пространството.

Социологът изказа и мнение, че дори забраняването на порнографските материали не би помогнало, защото така само би се събудило още повече любопитството на младежите. Той допълни, че от съществено значение за безопасното сърфиране на подрастващите, са разговорите със семейството и в училище.

Думите му бяха потвърдени и от психолога Валерия Симова, която сподели, че още около 3-годишна възраст трябва да започнат разговорите с децата за секс, сексуалност и различия между момченцата и момиченцата. Разбира се, без да се навлиза в детайли и пояснения по анатомия, но по този начин детето получава възможност като по-голямо да се допита до родителите си, без да се притеснява. Валерия Симова допълни, че колкото по-открито се разговаря с децата, толкова по-малко опасности ги очакват в бъдеще.

Своите добри практики споделиха и директорките на двете професионални гимназии. Невена Арабаджиева подчерта, че превантивната работа е много важна. Като цяло часовете на класа не стигат, за да се обхванат всички проблемни теми и именно затова в ПГРТО – Плевен се стараят тези тематики да се обсъждат и в извънкласни форми. Едно такова начинание е Академията за родители, която се провежда в училището. На последното й организиране в нея се включват около 30 родители, както и ученици, които са споделили своето мнение за кибертормоза.

Малинка Маринова също сподели, че в ПГ по туризъм се разработват различни казуси от учениците, с които да се направи по-безопасен интернет за подрастващите. В тази връзка целият месец в гимназията е посветен на противодействието на кибертормоза и насилието. Вчера е проведено и първото обучение по темата, в което ученици са запознали свои връстници с темата за кибертормоза.

Своя опит като родител сподели и Елена Иванова. Тя категорично застана зад думите на останалите участници в срещата, като подчерта, че разговорите между родител и дете са много важни. За да не се стига до момент, в който детето да черпи информация само от интернет, телевизията и своите приятели, е необходимо в семейството да има открит диалог, без да се пренебрегват едни толкова важни въпроси, които рано или късно предизвикват любопитството на всеки един подрастващ.