Симеоновден е – не се пере и не се простира за плодородна година

На 1 септември отбелязваме летния Симеоновден. Имен ден празнуват днес празнуват Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона, Марта.
Симеоновден е християнски празник в чест на св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта. Преподобният Симеон е роден през 357 г. в Мала Азия. Той бил смирен и благ християнин.За да се отдели от хорската суета си построил каменна кула, висока 40 лакти. Живял в тясна килия на върха й и затова бил наречен Стълпник. Починал на 103-годишна възраст.
Сред българите денят е известен още като “Симеон орач”, „Симеон сърп”, “Симеон брульо”, „Летен полазник”. Този празник се считал в миналото за начало на земеделската нова година. Тогава започвала есенната оран и сеитба, бруленето и събирането на орехите. Като начало на новата стопанска година Симеоновден е в най-голяма степен аграрен празник. Традицията повелява в навечерието му стопаните да носят семената за посев в църквата, за да бъдат осветени от духовно лице. В зърното поставят стрък босилек, червен конец с нанизани на него червени чушки, плодове, орехи, сребърни монети и пепел от дървото, горяло на Бъдни вечер.
Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не “излезе” берекетът от дома. Не се пере и не се простира, за да не поникнат празни житните класове, с вълна не се работи, за да не нападат вълци стадата. Освен това се гледа кой ще дойде пръв в къщата – ако полазникът е добър и богат, ще има благополучие през годината. Орачът пък гледа кого ще срещне най-напред по пътя си – ако види бременна невеста или жена с „пълни ръце”, вярва, че реколтата ще е плодовита.
Според други поверия в някои краища на България смятат, че ако на Симеоновден времето е слънчево и топло, то ще бъде такова и през януари на следващата година.