На 29 август българската православна църква почита паметта на св. Йоан Предтеча (Кръстител), наказан с отсичане на главата от юдейския цар Ирод Антипа.
В народния календар празникът е наречен Секновение. Според традиционните народни схващания на Секновение “денят и нощта се стигат”, т.е. стават равни по времетраене. Вярва се, че на този ден змиите и гущерите се прибират в своите леговища. Скриват се и демоните на природата – самодивите. Смята се за “ лош ден” (“тежък празник”), по време на който не трябва да се работи, и да не се започва нищо ново.
На Секновение водата и времето започват да застудяват, затова никой не бива да се къпе в реките; ако наруши забраната, ще се пресече.
На същия ден в България се празнува и християнският празник Св. Седмочисленици – Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, и светите братя св. св. Кирил и Методий.