На 23 май отбелязваме Световния ден на кръводарителя. Кръводаряването е доброволно предоставяне на определено количество от собствената кръв с цел спасяване на човешки живот.
Първите данни за извършено кръвопреливане са към 18 век. Важен етап е откриването на законите на кръвообращението при хората и животните от Уилям Харви. Характерно за първия етап от историята на кръводаряването е кръвопускането. То се е прилагало масово като лечение, най-вече при психично болни. При загубата на кръв хората губят енергия, сила, а дори и съзнание. Онези, които са го практикували са били на мнение, че така от тялото изтича злото (болестта).
Първите истински опити за кръвопреливане са от животно на животно. Извършвало се е директно с тръбичка, завършваща от двете страни с игла. Опитът завършвал със смъртта на „кръводарителя“. По-късно са започнали опити за преливане на кръв от животно на човек. Първоначалните опити са обнадеждаващи, но по-късно смъртните случаи зачестили. Същото се отнася и до смелите опити за приливане от човек на човек. В следствие влиза в сила закон за забрана на подобни действия, спазван до 19 век.
Втория период започва в началото на 20-и век. С откриването на кръвните групи от Карл Ландщайнер през 1900 г. кръвопреливането бележи подем. Първо са открити кръвните групи А, B, О, а по-късно и AB.