Светлин Линев – Суси: За Вихър /Славяново/, Спартак /Плевен/, детско-юношеския футбол, отношението на БФС към аматьорските клубове

Светлин Линев е една от емблематичните фигури в плевенския аматьорски футбол. Името му може да не е от най-известните. Когато обаче кажеш Суси, както приятели и познати се обръщат към него, вече е ясно, че става въпрос за вратаря, спонсора и единия от президентите на ФК Вихър /Славяново/. Тогава феновете ще си спомнят, че през годините той изведе отборите на Сокол /Тръстеник/, Коиловци /с.Коиловци/, Мизия /Кнежа/ и Вихър /Славяново/ до шампионската титла на плевенската А областна футболна група. С негова помощ – като състезател и спонсор от лятото на 2014 г., славяновският тим е неизменна част от състава на Северозападната Трета аматьорска футболна лига. Суси е може би прекалено глезено обръщение. Заблудата е тотална, когато го срещнеш очи в очи. Насреща ти застава здравеняк със сериозно изражение, слязъл миг преди това от ново спортно Ауди. Светлин Линев е завършил висше образование във Велико Търново със специалност туризъм. Футболът обаче е голямата му любов. Роденият на 19 януари 1978 година Светлин подгонва топката още от дете. Таланта му забелязва футболната легенда Сашо Върбанов, който е първият му треньор в детско-юношеската школа на Спартак /Плевен/. След като възстановяват Белите орли, целият отбор се премества в този клуб. Там работи с други футболни величия на Плевен – Матей Върбанов и Павел Челестинов. Последният включва 16-годишния Светлин в мъжкия отбор. Заради неразбирателство с ръководството обаче, Линев се отказва от професионалния футбол на 20 години. Категоричен е, че не съжалява за решението си. След казармата се насочва към аматьорския футбол. Първите му стъпки са в Сокол /Тръстеник/, точно когато отборът е на ръба да изпадне от А ОФГ – Плевен. С общи усилия тимът запазва мястото си в аматьорския елит на областта. Именно тогава изпъкват лидерските му качества, които го изтласкват в първата редица на аматьорския футбол. За следващия сезон Светлин поема голяма отговорност, събирайки в Тръстеник почти всички свои съотборници от детско-юношеските школи /ДЮШ/ на плевенските Спартак и Белите орли. Две години по-късно отборът вече диктува модата в аматьорския футбол и е шампион. Пътят вече е прокаран и следват поредица от успехи.

С Линев разговаряме за всичко, свързано с футбола в региона и на национално ниво.

 – Светлине, какво е положението с Вихър /Славяново/ към момента?

–  Нормално, защото поетапно изпълняваме задачите, които сме си поставили. Основната беше да запазим ядрото на отбора от миналия сезон. Изпълнихме го и това се дължи най-вече на стабилния ни колектив – състезатели, треньори, ръководство. Конкурентни отбори каниха наши футболисти при тях, предлагайки им по-добри финансови условия. /Ние също завишихме този показател./ Чест прави на Ивайло Иванов – Бате, Иван Иванов, Йоан Петков, Александър Скорчев, Николай Иванов, Траян Димитров и Борислав Иванов, че предпочетоха Вихър пред другите отбори. Помогна и това, че на играчите ни им харесва визията на нашия клуб, който се стремим да развиваме на професионално ниво. След като запазихме основните си играчи, привлякохме нови само на конкретни постове. Доволни сме, че взехме именно тези, които искахме – Преслав Антонов и Иван Филипов. Обаждаха ни се футболисти от други региони с желание да играят във Вихър. Нашата цел обаче е да привличаме млади момчета от Плевен, които да развиваме. Подготовката ни за новия сезон на Северозападната Трета лига вече е в заключителен етап. Всичко досега премина според плана.

– Преди броени дни Общински съвет – Плевен отпусна финансова помощ на Вихър /Славяново/ в размер на 10 хиляди лева. Доволни ли сте?

– За миналото първенство сумата, която ни беше отпусната, бе 40 хиляди лева. Тази година – 11 хиляди лева. Тези пари са крайно недостатъчни, защото финансовата издръжка на един футболен клуб за сезон е минимум 70 хиляди лева. Ако пък отборът е с амбиции, както е при Вихър /Славяново/ – с ежедневен тренировъчен процес на мъжкия тим и формациите в ДЮШ, е необходим бюджет от 80 хиляди лева. Тук обаче искам да припомня нещо. Още с отиването ни в Славяново и влизането на отбора в Трета лига, ФК Вихър стана жертва на местния политически популизъм. Необяснимо за всички, започнаха да ни спрягат, че сме ту с едните, ту с другите или пък с третите. Ние просто сме ФК, в който тренират и играят над 60 мъже и подрастващи. С първоначалното влизане на отбора в Трета лига ни отпуснаха 40 хиляди лева. Тръгнаха слухове и приказки, че сме харчили парите за банкети и гощавки. Няма как да е вярно подобно нещо, тъй като въпросната сума покрива едва половината от издръжката на клуба. Защо вместо тези интриги никой не коментира как в тези трудни времена успяваме да осигурим финансиране за съществуването на ФК Вихър, да го развиваме и най-важното – да даваме възможност на плевенски футболисти и децата от Славяново да спортуват, а не да се занимават с други неща. Вместо да ни помагат се получава точно обратното, типично по български. Но това е стара тема и вече сме я забравили.

Относно последното решение на Общински съвет – Плевен, касаещо нашия клуб, използвам случая да благодаря искрено, че на сесията по предложение на кмета г-н Георг Спартански, на ФК Вихър /Славяново/ беше отпусната сумата 10 хиляди лева от резерва за спорта на Община Плевен. Доволни сме от факта, че успяхме да направим нещо, което рядко се случва в България – политически партии с различия подкрепиха искането ни. Пепо Петков /Реформаторски блок/ е човекът, който най-много помага на ФК Вихър – когато сме го потърсили се е отзовавал според възможностите си. Благодаря на председателя на ОбС – Плевен Мартин Митев и цялата на група на ПП ГЕРБ в местния парламент, на г-н Бойко Тодоров /БСП/, на Здравко Георгиев и групата му, на г-н Доков от Патриотите, които гласуваха ФК Вихър да получи финансовата помощ. Поздравявам и останалите 13 „въздържали се“ и 3-мата гласували „против“. Пожелавам им да са живи и здрави и да не забравят, че във всяко нормално общество спорта е сред важните неща, които изграждат личността при подрастващите.

Финансовите средства, които Общински съвет – Плевен отпусна на ФК Вихър /Славяново/ – общо 21 хиляди лева за сезон 2016-2017 г., са крайно недостатъчни, но все пак благодарим.

– Подчерта, че клубът ви е с амбиции. Какви са целите на отбора през новия сезон?

– Правим всичко възможно организацията при нас да е като тази в професионалните клубове. Тренировъчният процес също. Запазихме състава, а с новите попълнения успяхме и да го надградим. Тези предпоставки показват, че реалното постижимо класиране за нас е място в призовата тройка. Тази цел ще преследваме.

– Какво те кара да даваш лични пари за футбол?

– Вече 13 години го правя. Футболът е моят живот. От 10-годишен съм в него. По стечение на обстоятелствата не играх мъжки професионален футбол. Влязох в задължителната тогава казарма. След нея мой приятел ме покани в изпадащия от плевенската А ОФГ – Сокол /Тръстеник/. Спасихме го, а после станахме пет пъти шампиони. Така тръгна и … досега.

– В Славяново нямаше десетилетия футбол преди да съживите ФК Вихър. Върнахте ли феновете на стадиона?

– Първо президентът Венцислав Бъчев /двамата с Линев са съпрезиденти на клуба/, който е от Славяново, сформира отбор и той се включи в първенството на плевенската Б ОФГ. Паралелно с това с огромни усилия приведе в ред стадиона. Покани ме с водения от мен тим от Кнежа да играем за ФК Вихър /Славяново/ и да спечелим промоция за Трета лига. Във водените от мен отбори спортно-техническата част винаги е била най-лесната, защото за 11 години, 10 пъти сме ставали шампиони на А ОФГ – Плевен. Недостигът на финансови средства и липса на желание обаче не позволиха Сокол /Тръстеник/ и Мизия /Кнежа/ да участват в първенството на Трета лига. Венцислав Бъчев го искаше и дори ФК Вихър да се утвърди в нея. Това бе и причината преди 4 години да се озовем в Славяново. Поставеното като цел тогава към този момент е преизпълнено. За кратко време се утвърдихме, а през новия сезон ще се борим за нещо значимо. Тук е мястото да изтъкна добрата работа на старши треньора Красимир Бислимов, помощниците му Николай Боянов, Ивайло Иванов – Бате, както и треньора на вратарите от миналия сезон Ботьо Ботев.

Славяново живее с ФК Вихър. На домакинските мачове ни подкрепят средно по 400 фенове. Когато гостуваме 60-100 души пътуват с автобуса на кметството и лични автомобили, за да викат за нас. Подобна подкрепа е рядко срещата в българския футбол въобще. За огромно съжаление обаче в Славяново – втория по големина град в Община Плевен, не се случва нищо друго позитивно освен ФК Вихър. Именно за това правим всичко, за да могат децата да спортуват. Дори и само заради това си заслужава да продължаваме да работим. Имаме обаче и надежда за нещо повече.

Лични приятели сме с транспортния министър Ивайло Московски още от времето преди да стане политик. През последната предизборна кампания той дойде на една футболна среща на нашия отбор в Славяново. Загледа се в децата, които гонят топките покрай терена и каза, че е хубаво за тях да се направи нещо, което да ги насърчи да спортуват. Обеща да провери дали има възможност по законов път клуба да получи помощ по програми. Записах приемен час при спортния министър Красен Кралев и бях поканен на среща. След нея вече събираме и попълваме набор от документи за изграждане на нов стадион – терен /с тревна настилка, дренаж, напояване/, съблекални и трибуна с козирка за 400 зрители. Ако отговаряме на изискванията през 2018 г. ще започне изграждането на новото съоръжение.

– Как виждаш развоя на новото първенство на Северозападната Трета лига?

– Оспорвано и интересно. 6-7 отбора се открояват и доближават нивото на Втора професионална лига. Останалите също са трудни съперници, защото нивото на групата е високо. Няма лесни мачове. Всяко подценяване води до загуба. Нашият тим го изпита на гърба си през миналия шампионат. Именно тези грешки ни лишиха от място в челото на класирането.

– Предстоят ви дербита в Плевенска област със Спартак /Плевен/, Левски /Левски/, Партизан /Червен бряг/ и Мизия /Кнежа/. Какво очакваш от тях?

– Познаваме се отлично. Само Спартак е загадка, защото не познаваме нито един от футболистите му. В нашата област винаги стават здрави футболни битки, в които преобладават хубавите игри и феърплея. Левски отдавна е величина в групата. Партизан подсилиха състава си. Мизия по традиция са труден противник. Да не забравяме и Ботев /Луковит/, който също е силен. Ще са трудни мачове с голям заряд.

– Като плевенчанин сигурно ти е тъжно, че вече 15 години Спартак остава извън футболния елит на България – Първа професионална лига. Дори през последните години по често е в аматьорския футбол.

– Няма как да не ми е тъжно, когато наблюдавам как една от емблемите на град Плевен гасне. Споделям ежедневието си с хора, израснали в Спартак. Този славен футболен клуб, изградил над 20 национални състезатели, е докаран до пълна агония. Тя продължава години наред. Необяснимо за мен и хората, обичащи Спартак е настоящото управление, което сравнявам с геноцид. ОФК Спартак /Плевен/ е образец как не трябва да се ръководи един ФК. Какъв по-голям абсурд от този, че децата на Спартак не играят мачове, защото няма кой да плати съдийските такси. Всички хора, от които зависи управлението на клуба, са тотално абдикирали. Стигна се дотам, че в момента в мъжкия състав да няма нито един плевенчанин, с изключение на треньора Бойко Цветков. Вместо тях идват състезатели от София и другаде, чието ниво с оглед на резултатите показва, че нямат класа и за Трета лига. Мъчно ми е за Спартак, защото много по-малки градове и клубове /в исторически аспект/ изградиха базите и стадионите си, и играят в Първа професионална лига. Ако Спартак продължава така, скоро ще спре да съществува, както беше преди 7-8 г. след управлението на Пламен Николов. Най-жалкото е, че, ако сега съберем футболистите от Плевен, играещи в Първа и Втора лига, ще сформираме тим за професионалния футбол. Факторите от които зависи да се възроди този славен клуб и да се преведе в нормален вид базата му /държавата отпуска средства/ обаче не са заинтересовани. Тогава да не се изненадваме, че плевенските футболни таланти отидоха в Русе, Разград, Ловеч и другаде, където са създадени предпоставки за развитието им. Скоро в Славяново проведохме детско-юношески турнир с участието на отбори от областта. Всички видяха, че Плевен има изключителни футболни таланти. В мъжкия тим на Спартак обаче няма плевенчани. Общото заключение на хората занимаващи се с футбол гласи, че тази практика рано или късно ще спре, защото поредният край на клуба е близо. Както казах по-горе спортът е лицето на обществото – в град или държава. Монтана и Горна Оряховица са по-малки от Индустриалната зона на Плевен, но правят стадиони с осветления. В същото време малките плевенски футболисти тренират на игрище от сгурия, изграждано през 70-те години на миналия век. Вярвам, че този срам скоро ще свърши, защото Плевен трябва да има Спартак. С нетърпение очаквам мачовете на Вихър със Спартак. Когато Вихър излезе със състав от 20 плевенски футболисти, срещу нас със синия екип на Спартак няма да има нито едно момче от нашия град. Това е пълен абсурд, но … истина.

– БФС оказва ли нужната подкрепа на аматьорския футбол?

– Категорично не. Аматьорският футбол се нуждае от най-много подпомагане /изграждане на бази, финансиране/, защото той е основата на този спорт като цяло. Последният пример за безхаберието – раздадоха безплатно топки на клубовете от Първа и Втора професионална лига. За отборите от Трета лига – нищо. Клубовете в аматьорския футбол сами трябва да се оправят. БФС само събира съдийски и други такси.

– Футболната централа изисква всеки клуб в аматьорския футбол да има определен брой отбори в ДЮШ. Как се справяте?

– БФС трябва де се съобрази с футболните клубове в малките населени места. Тези райони обезлюдяват. Вече няма деца, бази и става все по-трудно. За съжаление Плевен и тук е сред първите – в мъжкия тим няма местни, а подрастващите бягат в други области. Ако не се направи нужната промяна, лошата тенденция ще бъде затвърдена. В основата й е грешната политика, водена от доста години. Все по-трудно ще се намират деца. За това са необходими незабавни мерки. Има формули и хора, които са готови да изградят естествени и изкуствени терени в Плевен и това го заявявам отговорно. Връщаме се обаче на управлението на ОФК Спартак и ръководителите му, които с начина си на ръководене няма как да привлекат тези хора да направят базите за Спартак и Плевен.

– Сформираха се професионални лиги, аматьорски лиги, но нивото на българския футбол продължава да е трагично …

– Във всички нормални държави градят, започвайки от най-ниските нива – аматьорския футбол. Строят бази, където децата да имат нормални условия да се развиват. Общините им финансират развитието на аматьорските клубове и тяхната дейност. В България знаем как е – обратното. Става все по-трудно, но ние сме упорити и не се предаваме, поне засега.

– 15-ина треньори се въртят от клуб в клуб в професионалния ни футбол и почти винаги имат работа без значение резултатите им. Къде са другите? Нали треньорската школа постоянно изкарва нови и нови специалисти. Какво е нивото на българския футболен треньор?

– Младата генерация треньори е навътре в материята и има потенциал за развитие. В БГ футбола обаче има порочна практика, която гласи: Не е важно какво можеш, а кой ще се обади за теб. Имаме добри треньори, но при нас не качествата определят, а се движи по схема. Всеки е човек на някой. Водят се чужденци, които не са се доказали или са минали епизодично през топ отбор. От тях чакаме да ни оправят футбола. Лично аз смятам, че дори и кадърни чуждестранни специалисти трудно ще успеят в родния ни футбол по простата причина, че в България нищо не е като в нормалните общества откъдето идват тези треньори. Щом тук се сблъскат с нашата действителност си вземат неустойката по договора и си тръгват.

Един треньор за да наложи своята визия и почерк в даден отбор се нуждае от време. Повечето не го получават. За да има успехи един клуб политиката му трябва да е последователна и много премерена без излишни изхвърляния. На българския треньор обаче не му се дава нормален шанс да работи спокойно.