Света великомъченица Марина почитаме днес

Света великомъченица Марина била дъщеря на езически жрец в Антиохия през III век. Възпитана от баща си в идолопоклонство, Господ Бог ѝ дал да узнае истината и я призовал при себе си.

Получила светото кръщение тайно, пръв неѝн гонител станал самият ѝ баща. Едва 16 годишна, девойката била подложена на ужасни изтезания. Окована насред огромна каца пълна с вода, горещите й молитви към Бог счупили, веригите, а мъченицата стояла във водата и пеела хвалебствена песен. Заради своята непокорност Марина била осъдена на смърт.

В народния календар денят на Св.Марина е известен като Маринде.
Това е един от трите най-горещи дни през годината – 15, 16 и 17 юли. Затова им казвали „горещници” и се празнували в чест на огнената слънчева стихия. Първият ден наричали Чурлига, вторият – Пърлига, а третият – Огнена Марина.

Празникът на Св.Марина се отбелязвал като голям църковен празник. В някои селища той се свързвал и с народния култ към светицата – покровителка на бурите и пожарите, господарка на змиите.

Затова жените на Маринден спазвали редица забрани. Не работели с ножици, конци и въжета; не шиели с игли и не плетели с куки. Не решели косите си, за да се предпазят от змиите, които през лятото често се срещат на полето, в ливадите, градините и лозята.

На 17 юли палели нов жив огън. Добивали го двама братя близнаци или мъже, които носели редки имена и били едноименици. През деня отивали в гората за клони, които отсичали от липови, лескови или хвойнови дървета. А вечерта се събличали голи и триели едно в друго два клона, докато пламне огън. Отнасяли ги в домовете си и палели с него огнището. Вярвали, че той ще ги пази от небесните стихии, болестите и зловредните насекоми.

Според едно старо поверие Св.Марина имала и лечителски способности. Много хора, особено незрящи или с очни проблеми, ходели на извор или река в близост до манастир или оброк, носещ името на светицата. Миели се с водата, която смятали за лековите и се молели на Св.Марина да бъдат изцелени. Връзвали на близко дърво парцалче или конче от дрехите си, за да остане там болестта.

На Маринден празнували и всички занаятчии, които работели с огън: хлебари, ковачи, грънчари, железари, калайджии и пр. Жените им месели питки, които мажели обилно с мед. Раздавали ги на близки, съседи и познати, за здраве на стопанина, да му е спорен и доходен занаята.

Честито на всички именици – Марина, Марин, Маринчо, Маринка, Марин, Марчо и др.