РМСамо с българска сперма работят в Плевенския репродуктивен център

Донорите на сперматозоиди в България са дефицит. В повечето Центрове за репродуктивно здраве в страната работят с материал от Европейската банка за сперма. Изключение от този факт прави Медицинския център „Клиничен институт за репродуктивна медицина“ в Плевен, който използва само български донори за дейностите си.

Информацията изнесе на пресконференция д-р Виолета Рилчева, специалист по вътрешни болести и андрология. Поводът за срещата с журналисти са Седмицата на донорството, която тече от 7 до 13 октомври, и Европейският ден на донорството, който ще бъде отбелязан на 12 октомври.

Донорството на яйцеклетки и сперматозоиди остава леко в страни от вниманието на компетентните институции и обществеността в сравнение с органното донорство, но то е не по-малко важно, отбеляза д-р Рилчева. Тя подчерта, че мъжкият стерилитет в страната ни е извън фокуса на държавата. За неговата превенция няма скринингови програми, нито национални кампании. Голяма част от мъжете, решили да станат донори, установяват, че имат здравословни проблеми след обстойните прегледи, които се извършват на всеки кандидат-донор. Затова и едва 2-3-ма от 10 кандидати стават донори. Негативни тенденции, които допринасят за мъжкия стерилитет, са ракът на тестисите, варикоцелето, метаболитен синдром (затлъстяване), подагра и др., сочи статистиката на Плевенския център.

11% от инвитро процедурите в Центъра са с донорски сперматозоиди. Те се замразяват и съхраняват в собствена банка определен период от време, преди да бъдат използвани. 18% от дарения мъжки материал се използва за ин витро процедури на жени без партньор. Броят на тези жени както в Европа, така и в страната ни се увеличава, информира д-р Рилчева. От 3 до 5% от сперматозоидите се използват за процедури, когато партньорът страда от генетични заболявания, претърпял е химио или лъчетерапия, подложен е на медикаментозно лечение от хроничен хепатит, страда от пълна липса на сперматозоиди и други. В Европа е разпространена практиката да се замразяват сперматозоиди на мъже, на които предстоят интервенции като химио и лъчетерапия или лечение с медикаменти, които влияят на репродуктивната функция, но у нас това се практикува инцидентно, каза още д-р Рилчева.

Донори на яйцеклетки могат да бъдат жени от 18 до 34 годишна възраст, които имат поне едно здраво родено дете. Те трябва да са клинично и психично здрави. Една жена-донор не може да има повече от 5 деца (свои или създадени след донорство), според българското законодателство. Около 30 жени годишно се възползват от донорски яйцеклетки в Плевенския репродуктивен център, информира Нина Айвазова, ембриолог. От 2008 година до днес 212 жени са получили възможността да имат своя рожба чрез донорски яйцеклетки. 99 от тях вече имат деца, има и бременни в момента. От донорската програма се възползват и жени над 43 години, за които вероятността да заченат чрез собствени яйцеклетки е 1-2%, а с донорски тя става 60-70%.

Донорите на яйцеклетки са спасението и за жени, които в млада възраст са с изчерпан яйчников резерв по някаква причина.

В България донорството на яйцеклетки и сперматозоиди е доброволно и безвъзмездно, т. е. за него не се заплаща.