Разпети петък – не се подхваща никаква работа

Велики петък е най-тъжният ден от Страстната седмица. В този ден  Божият син бива разпитван, вменили му вина, а Пилат, пoдстрекаван от тълпата, която ревяла „Разпни Го“, му издал тежката присъда да бъде разпънат на кръст. В този ден Иисус претърпял безброй поругания, мъки, неимоверни страдания. Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Агнец – „изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове“, принесен в жертва за греховете на цялото човечество. Раздрало се небето и земята, слънцето скрило лика си, тъмнина надвиснала над Голгота.

Черен, мрачен, потресаващ е деня, в който Божият Син умрял, разпънат на кръст като най-позорен разбойник. На Велики петък бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете е Неговото опело.

Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие.  В петък никой не подхваща каквато и да е работа.

На Велики петък през деня не се служи Света литургия, а се извършва богослужение, наречено Царски Часове.  На вечернята в храма се припомня и съпреживява Христовите страдания, смърт и погребение .

Преди началото на службата, на специално издигнато място в средата на храма се издига „гробът“ Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя светата Плащаницa – изкусно извезан плат с изображението на положения в гроба Спасител. Той символизира саванът, с който е било завито Неговото тяло след свалянето Му от Кръста. Християните пристъпват към гроба Христов и благоговейно се покланят на плащаницата, символично преживявайки момента на смъртта и погребението на Господа.

По време на вечерното богослужение Плащаницата се изнася от олтара и се извършва специално богослужение, наречено опело Христово. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. Едно от тях се нарича „Плачът на Богородица“ – молитва в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя Син и Го призовавала, произнасяйки скръбни слова.

След като се изнесе Плащаницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на вечернята свещеникът взема Плащаницата от престола и я полага в „гроба“ в центъра на храма.

Поклонението на плащаницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста.