Проф. Стоян Михайлов: България е изправена пред опасността да изгуби държавността си

Проф. Стоян Михайлов е роден през 1930 г. Завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1952 г. Започва научната си кариера като асистент по философия във  ВИИ „Карл Маркс“ (1952-1956) и научен сътрудник в Института по философия на БАН (1956-1968). Най-близък сътрудник е на проф. Живко Ошавков при създаването на социологическото направление в българското обществознание след Втората световна война. Директор на Института по социология на БАН (1973-1976), главен редактор на академичното списание „Социологически проблеми“ (1969-1973), главен секретар на Българския организационен комитет за Седмия световен конгрес по социология (Варна, 1970). Кандидат на науките (доктор, 1960), старши научен сътрудник (1965), професор по социология в БАН (1970) и в Софийския университет (1971). Член-кореспондент на БАН (1984). Две десетилетия преподава социология в Софийския университет. Завеждащ отдел и секретар на ЦК на БКП (1973-1988). В Плевен той представи новата си книга „Политически фрагменти – из кухнята на сталинисткототалитарното общество 1971-1988“. Това е неговата трета книга, която е продължение на „Сталинисткият тоталитаризъм“ издадена през 2000 г. „Политически фрагменти“ е изумителна книга-документ, каквато никога не е имало и едва ли някой ще напише. Тя показва голямата истина  за нашето време. Тази книга възражда мисълта да възкръсне от лъжите и измамите на сталинисткототалитарното общество“, каза Марин Кадиев при  представянето на книгата в Плевен. И тъй като това се случи броени минути след като президента Росен Плевнелиев обяви служебния кабинет, поискахме да чуем мнението на проф. Михайлов за актуалните събития в нашата страна.

– Проф. Михайлов, вашият  коментар за назначеният за министър-председател на служебното правителство.

– Не го познавам лично, но познавам баща му, който беше дипломат преди 89 г. Изненадан съм от пълната политическа непоследователност на това решение. През последните години бившият вече премиер Бойко Борисов правеше много антикомунистически изказвания. Би трябвало тази антикомунистическа линия да намери израз и в кадровите промени, нещо, което, според мен, не се случва. Така че съм изненадан от тази непоследователна политика.
– Това ли беше причината Борисов да не доизкара мандата си?
– Една от причините е. Според мен основната причина е, че след загубата на изборите от тройната коалиция,  правителството на Бойко Борисов дойде с обещанието да подобри положението на народа. Но това не се получи. Не по-малко от 75% от нашето население по време на управлението на ГЕРБ започна още повече да обеднява и се стигна до някои кошмарни явления. Например в България не е имало клошари, а вече имаме клошарство. Има масова проституция. Това, което сега настъпи, е безпрецедентно за България. Тук трябва да кажем и за зачестилите самоубийства, за които има много сериозни социални причини. Защото когато гледаш децата си гладни, стигаш до пълно отчаяние. Неплащането на заплати стана масово явление. И се питам тази държава кого защитава? Да не говорим за електроразпределителни дружества. Всеки месец те си слагат в джоба над 2 млн. лв. незаконно взети пари от абонатите си за услуга, която не са извършили.  Защо не публикуваха договорите с ЕРП-та? И ако се окаже, че този договор е антибългарски, както е на практика, да се потърси отговорност от виновните.
– Какъв резултат очаквате от това, че хората излязоха на улицата?
– Не съм голям оптимист за резултатите от тези протести, защото протестиращите нямат единна идейна платформа. Не може едно социално движение да успее, ако не си изгради адекватна организация, която да го защитава, ръководи и организира. А такова нещо сега няма. Те са против партиите изобщо. Аз приемам тяхната отрицателна оценка на сега съществуващите партии в парламента. Съгласен съм, че те нямат никакъв авторитет. Но без политическа организация,  едно социално движение не може да има успех. Затова не очаквам радикални промени.

Все пак тези недоволства дадоха възможност на хората да разберат, че, когато се надигнат масово, могат да предизвикат съответни промени. Това означава, че хората се учат да протестират, да защитават своите права.

– Не закъсняха ли много тези протести?
-Масите много трудно узряват.От 89-та година насам те са непрекъснато манипулирани. Вземете БСП – признава капитализма, признава НАТО, признава САЩ – какво да искаме от такава партия?! На какво ще ни научи Иван Костов? Той е един банкрутирал политик и вече 11 г. не може да се съвземе и едва ли ще се съвземе оттук-нататък.
– Проф. Михайлов, какъв според вас ще е резултатът от предстоящите предсрочни избори?
– Нямам прогноза. Политическата трагедия на България сега се състои в това, че досега не се създаде една партия, която поне в основни линии правилно да оцени миналото. И на тази основа да начертае правилна перспектива. Такава партия няма, такива лидери няма.
– Има ли все пак нотка оптимизъм?
– В международен план съм абсолютен оптимист. Но по отношение на България съм песимист. Тук нещата вървят много зле и ако едно бъдещо правителство не промени тази тенденция и не започне да работи в името на България, а не в името на лични интереси, не мога да прогнозирам докъде могат да стигнат нещата. Може да се стигне до положение да загубим своята държавност и като траките да изчезнем. Тази опасност за България е сериозна и тя не бива да се подценява.