Проф. Бисер Борисов: Бъбречните изследвания показват здраво ли е тялото, а пациентите с бъбречни заболявания в Плевен нарастват рязко

Изследването на бъбреците дава важна информация за общото състояние на организма и може рано да насочи към скрити здравословни проблеми, заяви началникът на Клиниката по нефрология към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ в Плевен проф. д-р Бисер Борисов. Това стана по време на пресконференция в клиниката по повод Световния бъбречен ден, съобщава БТА (Българска телеграфна агенция).

Проф. Борисов припомни, че Световният бъбречен ден се отбелязва във втория четвъртък на март, като инициативата е започнала през 2006 г. По думите му бъбрекът е орган, който „най-лесно“ показва какво се случва във вътрешната среда на тялото, като реагира бързо при дългогодишна хипертония, включително и в случаите, когато пациентът не е подозирал за нея. Най-рискови за бъбречни увреждания са хората с високо кръвно налягане, захарен диабет, пациенти с установени бъбречни заболявания, както и възрастните над 65 години. При последната група, уточни той, се приема, че близо половината от хората отговарят на критериите за хронично бъбречно заболяване.

Според представените данни бъбречните заболявания нарастват в световен мащаб заради застаряването на населението и увеличаването на съпътстващите заболявания при възрастните. Очакванията са, че към 2030 г. близо един милиард души ще живеят с хронично бъбречно заболяване, което ще се превърне в петата по честота причина за смърт. В момента броят на засегнатите се оценява на над 830–850 милиона души, а в България честотата надхвърля 13%.

На този фон Клиниката по нефрология в плевенската болница също отчита ръст на стационарно лекуваните пациенти. През 2023 г. в отделението са преминали 460 болни, през 2024 г. – 860, а през 2025 г. – над 1100 пациенти с различни заболявания. Около 10% от тях са били с остро бъбречно увреждане, а над 60% са отговаряли на критерии за хронично бъбречно заболяване. Извършени са и 15 бъбречни биопсии за уточняване на диагнозата.

Увеличение се отчита и в диализната дейност. През 2023 г. са направени общо около 8000 диализни процедури, а през 2025 г. те вече са над 11 000. Консултативна помощ са потърсили над 200 пациенти от различни региони на страната, като над 20% от процедурите са били при болни с остро бъбречно увреждане. В момента хрониодиализно лечение се провежда при над 80 пациенти с терминална бъбречна недостатъчност.

Проф. Борисов подчерта, че хроничното бъбречно заболяване често протича без типични симптоми и без болка. Като възможни признаци той посочи високо кръвно налягане, а понякога и отоци по тялото – по долните крайници или по лицето. Заради късното откриване в големите медицински центрове почти половината от пациентите с терминална бъбречна недостатъчност постъпват, когато вече е необходима бъбречно-заместваща терапия – диализа или трансплантация.

По думите му в страната няма съществен ръст на броя на трансплантациите, а България остава сред държавите с по-ниски нива в Европейския съюз, поради което основният метод за лечение на терминалната бъбречна недостатъчност у нас остава диализата.

Сред основните препоръки за профилактика и по-добро бъбречно здраве са ограничаването на солта, намаляването на телесното тегло и достатъчната физическа активност. От началото на миналата седмица клиниката провежда безплатни консултации, като до момента са прегледани 70 души.

Относно оборудването проф. Борисов посочи, че през 2025 г., с подкрепата на ръководството на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ и Министерството на здравеопазването, са закупени четири нови апарата за хемодиализа, а за 2026 г. се очаква доставка на още няколко. В началото на тази година Медицинският университет е закупил нов ултразвуков апарат с възможност за навигация при бъбречна биопсия и катетеризация на централни вени с цел подобряване на обучението. Клиниката разполага с окомплектован екип от лекари, медицински сестри, техници и санитари и не отчита текучество, допълни началникът на клиниката, цитиран от БТА.