Проф. Атанас Кирилов представи в Плевен две нови книги, посветени на бежанците от Егейска Македония, в навечерието на 100-годишнината от преселението от Ливадище

Професор Атанас Кирилов представи на плевенската общественост две нови книги, посвещаващи се на темата за бежанците от Егейска Македония. Произведенията, озаглавени „Преселници – бежанци от Егейска Македония“ и „Изповедта на един бежанец“, бяха представени в навечерието на знаменателна годишнина. През 2025 г. ще се навършат 100 години от преселението на цялото село Ливадище, разположено близо до Драма, до селата Санадиново и Ново село в България. Събитието бе отразено от Българската Телеграфна Агенция (БТА).

В книгите Кирилов излага причините, стоящи зад миграционните процеси на Балканския полуостров след Руско-турската война (1877–1878 г.). Специално внимание е обърнато на Санстефанския мирен договор, сключен между Русия и Турция, който предвиждал създаване на голяма славянска държава – България, с площ от около 170 000 кв. км. Според автора обаче, великите сили не били съгласни с подобна перспектива за региона, разглеждайки я като нежелан „сателит“ на Русия. В резултат на решенията на Берлинския конгрес, териториите предвидени за България били значително намалени, включително и излазът към Бяло море. Тези исторически факти, подчертава проф. Кирилов, стоят в основата на преселенията, описани в неговите книги.

В първата книга, „Преселници – бежанци от Егейска Македония“, проф. Кирилов разкрива досието на своя прадядо, документирано в съответствие с гръцко-българската спогодба за изселване, подписана от Александър Стамболийски. Авторът акцентира на насилието и несгодите, преживени от тези хора от страна на гръцките власти преди да могат да се преселят в България.

Документалните данни показват, че бежанците напуснали Драма на 5 май 1925 г. и след месечен карантинен период пристигнали в Светлинград. След неуспеха да се установят в Кърджали, те приемат предложението да се заселят в Санадиново, където пристигат на 5 юни същата година. Част от тях се настаняват и в съседното Ново село, което по-късно е преименувано на Осъм и закрито през 60-те години.

Втората книга, „Изповедта на един бежанец“, разказва историята на Петър Илиев Керезов, последния кмет на Ливадище преди преселването. Това е личен разказ за мъченията и страданията, преживени от него и останалите членове на общността, който придава особено голяма стойност на книгата.

Проф. Кирилов споделя, че основната му мотивация за написването на тези истории е убеждението му, че миналото е история, която не трябва да бъде забравяна, а бъдещето – наука, която трябва да се създава. Той вярва, че всеки човек, независимо от обстоятелствата, трябва да се стреми към осъществяване на съдбата си и да намери своето място в света.