Председателят на ОбС Долни Дъбник – Маргарита Стойчева: Местната власт не е за кариеристи

Председателят на Общинския съвет в Долни Дъбник – Маргарита Стойчева получи високо признание на годишна среща на местните власти. Националното сдружение на общините в Република България я награди с плакет и почетна грамота в категория „Общинско доверие“ за най-дългогодишен действащ общински съветник в малка община. Стойчева е избрана за общински съветник през далечната 1991 г. и вече 26 години е такъв, като в момента тече 7-ия й мандат. 18 г. е председател на Общинския съвет в Долни Дъбник – в периодите 1995-2003 г. и от 2007 г. досега.

–  Госпожо Стойчева, как приемате наградата и какво е за вас това признание?

–  Радвам се като всички, които сериозно и съвестно приемат да вършат поетите ангажименти и задължения. Приемам отличаването ми с уважение, защото заслуга за него имат и всички с които съм работила в Общинския съвет през години. Наградата е израз на оценка, и когато тя е положителна, човек се чувства удовлетворен. Такива са и моите чувства, тъй като става въпрос за немалък период от моя живот – 26 години и 7-ми мандат отдаден на Община Долни Дъбник. Споменавайки тези цифри, искам да подчертая, че независимо дали съм председател на Общинския съвет или само общински съветник, задълженията са еднакво отговорни. Така съм ги приемала и изпълнявала винаги.

–  Спомняте ли си с какви чувства влязохте на първото заседание на Общински съвет – Долни Дълник?

–  Беше много отдавна … Дотогава бях директор на Техникума по Нефтодобив „Прoф. Г.Златарски“ – гр.Долни Дъбник. Водач бях на листата на БСП и влязох в Общинския съвет. Интересът ми беше водещ. От друга страна беше доста трудно, защото в онези години БСП беше в немилост. Постепенно обаче нещата тръгнаха. Основна заслуга за това има и опозицията. Лидерът й Венцислав Върбанов беше млад и способен кмет. Той умее да оценява качествата на хората, независимо политическата сила която представляват. Друг не по-малко важен факт е, че харесах работата. Всички тези компоненти взети заедно са причината да продължавам да изпълнявам задълженията си и досега.

–  Как удържате напора на колеги и опоненти в тези бурни политически времена?

–  През тези 26 години БСП никога не е имала кмет на Долни Дъбник. Винаги е бил от БЗНС. Трудни бяха изминалите години. Да, имало е конфронтации, но въпреки това сме намирали решения. През първия ми мандат 1991-1995 г. имаше много подготвени хора в Общинския съвет. Но така беше въобще в българската политика. Всяка партия се стремеше да залага на най-силните си и максимално подготвени кадри. Напоследък обаче се забелязва една много тревожна и грозна тенденция – в местната и дори в националната власт влизат случайни хора. Това няма как да не води българина до заключението, че въпросните използват местната власт за лични цели и изгоди.

–  Имало ли е моменти, когато сте искали да се откажете?

–  Преживяла съм моменти на разочарования и тъга. Получавала съм повече удари от свои – съпартийци, отколкото от чужди. В такива моменти съм се питала, защо съм с тези хора. Не напуснах партията си обаче. Много борбен човек съм. Никога не се отказвам. Повече съм социалдемократ. Стремя се за докажа правотата си не чрез битки, а с водене на диалог. Ценя доброто у всеки.

–  Вероятно сте имали амбиции за по-висок пост в политиката …

–  Категорично не. На местните избори през 1995 г. кандидатурата ми беше издигната за кмет на Община Долни Дъбник срещу Венцислав Върбанов. На първия тур никой не спечели, а разликата беше само 160 гласа в негова полза. На втория тур го избраха. Не бях изненадана, защото жителите на Долни Дъбник трудно приемат външни хора, особено жени да ги управляват. Аз съм от ловешкото село Торос, а съпруга ми е от Долни Дъбник. Тук живея вече 43 години. След въпросните избори през 1995 г. повече не се кандидатирах. Не съм имала амбиции за по-висок пост. Човек трябва да познава възможностите си и да си направи самопреценка. Получавала съм предложения да вляза в листата на БСП за народни представители. Отказвах, защото смятам, че като се захванеш с нещо трябва да го доведеш до успешен край. Ако предварително усещаш, че подобно нещо е невъзможно няма смисъл да го започваш.

–  Какъв съвет бихте дали на младите общински съветници и на тези, които имат желание да се кандидатират за такива?

–  Първо трябва да знаят, че местната власт не е за кариеристи. Друго важно условие е да харесваш общината и жителите й, защото тогава ще работиш с мисълта да направиш нещо полезно за тях. Участието в местната власт е желание да се учи и усъвършенства човек. По-лесното е да станеш общински съветник, а по-трудното е да се съхраниш като такъв и да оставиш нещо значимо. Със стотици съм работила, едни отдавна са забравени, други макар и за кратко да са били общински съветници още ги помнят. Местната власт заслужава повече, защото съществуването на местно самоуправление е гаранция за наличието на демокрация в България.