На 9 март 1842 година в “Театро Ла Скала” в Милано се състои премиерата на операта „Набуко”, която донася славата на Джузепе Верди на велик композитор.
Действието се развива в Йерусалим и Вавилон през 586 г.пр.н.е. и описва тежкото положение на евреите, след като са нападнати и превзети, а впоследствие заточени извън родината си от вавилонския крал Набуко (Навуходоносор II). В “Набуко” бушуват силни страсти, въвлечени в една изключително сложна сценична интрига. Но в тази опера, пропита от атмосферата на библейския епос и изпълнена със завладяващ патос за свобода, същинският герой е еврейският народ. Това обяснява огромното значение, което Верди отрежда на хора – нещо нетипично за италианската опера до този момент. Гръбнакът на “Набуко” са мощните, изпълнени със сакрална тържественост широкообхватни хорови сцени.
В творческата биография на Верди, операта “Набуко” се превръща в най-важното стъпало към формирането на собствен композиционен стил. В следващите си творби, Маестрото обогатява и задълбочава този стил, но в основни черти той остава определящ за неговото цялостно творчество. Знаменателно е, че Верди открива своето верую едва, когато отваря изкуството си към великата идея на Ризорджименто – онова постоянно разрастващо се движение, което слага отпечатък върху значителна част от неговото оперно творчество.
За своеобразната “набуковизация”, обхванала Милано след премиерата на операта четем в биографичното есе за Верди от Мекеле Лесона: “Тази вечер градът не заспа, а на следващия ден новият шедьовър беше основна тема на всички разговори. Името на Верди звучеше от всяка уста, дори моделиери и готвачи го използваха като изработваха шапки alla Verdi, шалове alla Verdi, и сосове alla Verdi.
Снимка: „Набуко“ на сцената на Летен театър – Плевен, архив ИнфоПлевен