Преди 104 години е  първата номинация на българин за Нобелова награда за литература

На 30 януари  1912 година  шведският писател Алфред Йенсен номинира Пенчо Славейков за Нобелова награда за литература. Това е първата номинация на българин за голямата награда, но поради преждевременната  си смърт великият поет се разминава с нея. Предложението на шведския професор и преводач на „Кървава песен“  не е разгледано от Нобеловия комитет, тъй като според волята на завещателя Алфред Нобел, могат да бъдат награждавани само живи претенденти.

Пенчо Славейков е роден на 27 април 1866 г. в Трявна. Син на поета-общественик Петко Славейков. Той е един от дейците на кръга „Мисъл“, наред с д-р Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров и Пейо Яворов.
Първата му книга – „Момини сълзи“ е създадена под влияние на Хайне. През 1892 г. в сп. „Мисъл“ се появяват първите редакции на поемите „Cis moll“, „Сърце на сърцата“, „Успокоения“, „Фрина“. Следват публикации на поемите „Ралица“, „Бойко“, „Неразделни“, първите глави на епопеята „Кървава песен“, която поетът пише почти през целия си живот. През 1896 г. излизат сборникът „Епически песни“ и стихосбирката „Сън за щастие“.
От 1898 г. Славейков става близък помощник на д-р Кръстьо Кръстев в редактирането на сп. „Мисъл“ и е в центъра на литературния кръг „Мисъл“. Поддиректор (1901-1909) и директор (1909-1911) на Народната библиотека, директор на Народния театър (1908-1909). През 1911 г. е командирован в Цариград, Атина, Неапол, Рим, за да се запознае с развитието на библиотечното дело. След завръщането си завършва ч. 2 на „Кървава песен“ и подготвя антологията „Немски поети“. На 10 юли 1911 г. министърът на просвещението Стефан Бобчев го уволнява от поста директор на Народната библиотека и го назначава уредник на училищния музей при Министерството на народното просвещение. Славейков не заема длъжността и заминава за чужбина.
През ноември пристига в Италия. Установява се в малкото курортното градче Брунате, разположено между езерото Лаго ди Комо и град Комо в Италия, където умира на 28 май 1912 г. Погребан е в селското гробище там, а през 1921 г костите му са пренесени в България.

Кървава песен

/откъс/

Дете невръстно ощ, на майчини си скути,

аз слушах приказки и песни за нечути

борби и теглила и тъмни съдбини

на моя роден край, от първи още дни,

незнайно по каква незнайна висша воля,

обречен на сълзи и кървава неволя.

Наяве и насън тогава, рой до рой

картини, образи и блянове безброй

пред моя поглед плах метежно се тълпяха

и като зла мора душата ми гнетяха…

Ако до днес живей там в тихий роден кът

другарин мой връстник, все негли някой път

ще си припомня той, подир игри, събрани

на Павлов лъг или край Юдини гирани,

тез чудни приказки и песни как съм аз

разправял… как се ний заканяхме тогаз,

че всички заедно, когато отрастеме,

за родния си край борба ще поведеме

и ще го отървем от робското тегло…

И няма на света да има вече зло,

тъй като ний — да, ний! — с оръжие в ръката,

ще го премахнеме навеки от земята.