60 изящни творби на плевенския художник Хинко Хинков покриха стените на Арт център – Плевен тази вечер. Самостоятелната изложба на твореца под мотото „Преди и сега” беше открита пред многобройна публика от ценители на изкуството и колеги на художника.
Идеята за изложбата се заражда по време на един обикновен разговор и за нея няма повод, но несъмнено тя е един голям подарък за плевенчани. „Художникът с къщичките и керемидките“, както го наричат почитателите му, е един от най-разпознаваемите творци сред плевенските художници, защото успява да улови детайлите на заобикалящото ни в своите картини.
Приветствие към присъстващите и художника отправи кметът на Плевен Георг Спартански. „Има художници, които не е нужно да се подписват под платната си, защото когато погледнеш една картина, тя е нарисувана със стил и той е устойчив през годините. Г-н Хинков е точно от тези автори, които не е необходимо да се подписват под творбите си. Няма човек в Плевен, който да е минал през художествена галерия, видял е негова картина и да сбърка стила му дори в обща изложба. Такива художници не са украшение за Плевен, те са чест и гордост за цяла България. Тези картини биха били достойно украшение за всяка една галерия в България, Европа и света“, каза градоначалникът в своето слово.
„Когато бях млад художник, си мислех, че ще нарисувам всичко, което виждам. Това, което се появяваше на платното, съвсем не приличаше на това, което исках да нарисувам. Тогава започнах да се уча и се сближих с вече изградени плевенски художници. Минаха доста години и сега, когато се понаучих да рисувам, като че ли забравих какво точно искам да нарисувам“, сподели със събралите се гости авторът на изложбата Хинко Хинков. „Оставам на вас да прецените дали нещо съм загубил от преди и дали нещо съм спечелил сега“, обърна се той към почитателите на изкуството. Хинков добави шеговито, че след като изложбата вече е била подредена, първото нещо, което му се е набило на очи, е, че „едно време рамките бяха по-лошо от това, което обграждат, а сега, като че ли рамките станаха красиви, за сметка на това, което е вътре“. Крайната оценка за стойността на творбите остава все пак за ценителите на изкуството, които не бива да пропускат да разгледат платната.