Почитаме св. Трифон

Православната църква почита днес паметта на Свети мъченик Трифон. Празникът е наречен от народа Зарезан, защото сепразнува когато започва резитбата на лозята. Някои хора празнуват на 1 февруари, а други на 14 февруари (по стар стил).

Св. Трифон е мъченик, светец-лечител, който през 248 год. бил посечен с меч. Роден в малоазийската провинция Фригия, гр. Апамия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното.

Едва на 17 години си спечелва голяма слава, като излекува дъщерята на римския император Гордиан III. Наследникът на Гордиан обаче – Деций Траян, се оказва непримирим враг на християнското учение. Той заповядва всички по-тачени светци да бъдат изправени пред съд. Сред тях е и Трифон, който не пожелава да се отрече от вярата си и загива като мъченик.

Свети Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест.

Народният празник Трифон Зарезан се почита от лозари, соколари, градинари и кръчмари. Основният празничен ритуал е зарязването (закройването) на лозята. След църковната служба, носейки пита, варена кокошка и бъклица с вино, мъжете отиват на лозята. Там се прекръстват и с косерите всеки отрязва от три лози по три пръчки, които полива с вино, а лозето ръси с донесената от църквата светена трифоновска вода, като благославя за богата реколта.

Празникът е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци или Вълчи празници. Те се празнуват както следва: 1 февруари – Трифоновден; 2 февруари – Сретение Господне и 3 февруари – Свети Симеон. Тогава жените не режат с ножици, а ги завързват с червен конец, за да не се разтваря устата на вълка; не плетат, не предат и не шият; забранено е също прането и миенето, за да не се пени устата на вълка. Приготвя се обреден хляб и след като се раздаде от него на съседите, се слагат залъци от хляба и в кърмата на животните – за да предпазят добитъка и хората от вълците.

Имен ден днес празнуват Трифон и Трифонка.