Почитаме Света Варвара – пазителка от болести

Света Варвара е родена в семейството на аристократ – езичник от Никомедия, Мала Азия. Отличавала се е с особена и впечатляваща красота. Ревнивият ѝ баща я затваря в кула – далеч от похотливи очи. Когато баща ѝ разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение. Когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието говори, че Божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града – те двамата са поразени от мълния. Тя е погребана от християнина Валентин и гробницата и става източник на чудеса на вярата.

В православието Св. Варвара се смята за покровителка на починалите от внезапна смърт – които са нямали време да се покаят и причестят.  У нас празникът се е почитал сред народа с преплитане на езическите и християнските обичаи. В някои райони на страната Света Варвара се е считала за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали „Баба Шарка“. Жените месели и раздавали за здраве „къпани“ питки (омесеното тесто първо се вари, докато изплува на повърхността, а после се оформя на питка и изпича).Питките се намазват с мед за умилостивяване на светицата и „баба Шарка”.  Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.

В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“.

Имен ден празнуват Варвара, Варя, Варадин.